— Страхувам се, че е така…
Онзи само сви рамене и се отдръпна. Във фоайето беше пресрещнат от униформен служител на болничната охрана с маска от марля на лицето.
— Съжалявам, но днес посещенията са отменени — рече той.
Джак извади значката си на медицински следовател.
— Извинете, докторе — кимна гардът и се отмести да му направи път.
Във вътрешността на болницата цареше необичайно оживление. Фоайето беше пълно с народ. Всички носеха маски и това придаваше нещо сюрреалистично на обстановката.
Мярката е излишна, механично отбеляза Джак. От последния случай на менингококова инфекция бяха изтекли повече от дванадесет часа. Но не е лошо и аз да си сложа една, рече си той. Това несъмнено ще затрудни разпознаването ми… Обърна се към гарда и го попита къде може да се снабди с маска. Човекът махна с ръка към едно от гишетата в приемната, на което бяха поставени няколко кашона.
Джак си сложи една маска и се насочи към лекарската съблекалня. Размина се с някакъв доктор, влезе вътре и побърза да смъкне пилотското яке. Избра си една по-голяма престилка, облече я и излезе.
Целта на посещението му беше отдел „Централизирано снабдяване“. Интуицията му подсказваше, че ако открие нещо важно, то ще го чака именно там. Излезе от асансьора на третия етаж и учудено поклати глава. Трафикът на пациентите беше значително по-слаб в сравнение с преди една седмица. Обяснение предлагаха плътно затворените врати на Операционния блок. Имайки известна представа за финансовите постъпления на болниците, Джак веднага разбра, че потокът от пациенти рязко е намалял и в момента „Дженерал“ изпитва остър недостиг от средства.
Бутна една летяща врата и се озова в отдел „Централизирано снабдяване“. И тук се работеше с доста по-спокойно темпо. Пред високите до тавана рафтове имаше само две жени. Те също носеха маски. Последната епидемия очевидно беше подплашила всички.
Плъзна се покрай високия плот и се насочи към кабинета на Глейдис Дзарели. Тя беше единственият човек, който го беше посрещнал приятелски при предишната визита, а освен това беше и отговорник смяна.
Очите му пробягаха по стотиците видове болнични консумативи, подредени на лавиците. Колко ли от тях бяха стигнали до индексните жертви на всяка от острозаразните болести? Интересен въпрос, рече си той. Въпреки, че едва ли има нещо общо с целта на посещението му тук. Далеч по-важно беше да разбере как жените от снабдяването влизат в контакт с пациентите и как ги поразява съответната бактерия. Вече бе получил уверения, че служителките от отдела рядко виждат болен…
Глейдис си беше на работното място и говореше по телефона. Зърнала Джак на прага, тя махна с ръка към един от столовете пред бюрото. Той седна и неволно се заслуша в разговора. Стаичката беше прекалено малка, за да стори друго. Както можеше да се очаква, жената зад бюрото правеше опити да намери нови попълнения за оределия си личен състав.
— Извинявайте, че ви накарах да чакате — рече тя след като най-сетне остави слушалката. Въпреки проблемите, поведението й все още беше любезно. — Много сме го закъсали с хората…
Джак понечи да се представи отново, но тя махна с ръка и отвърна, че го е познала въпреки маската. Значи толкова струва маскировката ми, унило помисли той.
— Съжалявам за това, което се случва тук — промълви той. — Сигурно не ви е лесно…
— Беше ужасно — въздъхна Глейдис. — Изгубихме четири души, всичките прекрасни хора!
— Наистина е шокиращо — кимна Джак. — Особено в светлината на факта, че никой никога не е имал проблеми с някакви болнични инфекции…
— Какво да направя? — вдигна ръце Глейдис. — Това си е Божа работа…
— Наистина е Божа работа, но все пак трябва да има някакво обяснение за тези зарази. Мислила ли сте по този въпрос?
— О, да — енергично кимна Глейдис. — Мислих докато лицето ми започна да посинява! Но не можах да измисля нищо, въпреки че всички ми задаваха въпроси…
— Така ли? — разочаровано я погледна Джак. До този момент си беше въобразявал, че ще изследва девствена територия.
— В четвъртък тук се появи доктор Цимърман, веднага след вас — поясни жената. — Беше в компанията на едно дребно човече, което си държи главата така, сякаш копчето на ризата го убива…
— Сигурно става въпрос за доктор Клинт Ейбълард — кимна Джак и още веднъж си помисли, че е тръгнал по добре отъпкана пътека.
— Точно така се казваше — кимна Глейдис. — Много го биваше във въпросите. Идваха тук след всеки нов случай и ни караха да си слагаме маските… Веднъж доведоха дори господин Евършарп от поддръжката и го накараха да провери климатичната инсталация…