Малко озадачен от това струпване на болнични служители, Джак изпита облекчение от факта, че може да се смеси с тях. Главно защото и те бяха с бели манти и маски, също като него. Беше се опасявал да не се сблъска с Мартин Шевю, чийто кабинет се намираше непосредствено до входния вестибюл. Но сега си даде сметка, че в тази лудница шансовете за подобно нещо са близо до нулата.
В дъното се виждаха кабинките, в които лаборантите вземаха кръв и правеха други клинични манипулации на болните. Там тълпата беше най-гъста. Пробивайки си път в същата посока, Джак най-сетне разбра какво става — всички хора от персонала на болницата бяха подложени на задължително вземане на проби от гърлото. Една разумна и навременна мярка, призна пред себе си той. Менингококовата инфекция винаги се пренася от вирусоносител и той трябва да се търси навсякъде, включително сред болничния персонал.
Хвърли един поглед в последната кабинка и побърза да се отдръпне. Запретнал ръкавите на ризата си и с маска върху устата, вътре работеше Мартин Шевю. Вземаше секрети от колегите си като обикновен лаборант, за това свидетелстваше огромната купчина картонени тестери в таблата на масичката до него.
Явно всички тук бяха много заети. Окуражен от този факт, Джак прекоси предверието и се вмъкна в самата лаборатория. Никой не му обърна внимание. За разлика от суматохата навън, тук цареше тишина, нарушавана единствено от бученето и потракването на някаква апаратура. Хора не се виждаха никъде.
Предпазливо закрачи напред, по посока на микробиологията. Тайно се надяваше да види старши лаборанта Ричард, или жизнерадостната му помощница Бет Холдърнес. Но в помещението нямаше никого.
Приближи се към мястото, където последния път беше видял Бет. Там видя нещо окуражаващо: един запален спиртник и табличка с готови за обработка проби. На пода имаше найлонов чувал, почти пълен с вече използвани епруветки.
Реши да се поогледа. Десетината квадратни метра на микробиологическата лаборатория бяха заети от два реда високи работни плотове, а в дъното се виждаха масивните шкафове за съхраняване на пробите. Вдясно от тях зееше вратата на малка канцелария. Джак надникна вътре. Бюро и висока кантонерка за документи. На дървеното табло за съобщения бяха прикрепени няколко снимки. Старши лаборантът Ричард в различни пози.
Продължи нататък. Озова се в помещение с редица алуминиеви врати, от които очевидно се влизаше в хладилни камери. Отвъд тях имаше и една обикновена, вероятно за склада. Тъкмо се насочи натам, когато една от металните врати зад гърба му изщрака и го накара да подскочи.
На метър от него се появи Бет Холдърнес и уплашено притисна ръка към гърдите си.
— Господи! Изкарахте ми акъла!
— И вие на мен — усмихна се Джак, след което реши отново да се представи.
— О, помня ви! — увери го Бет. — Вие бяхте този, който забърка една доста сериозна бъркотия! Доколкото съм осведомена, не би трябвало да сте тук…
— Така ли? — невинно я погледна Джак.
— Доктор Шевю беше бесен…
— И сега ли е такъв? Доколкото успях да забележа, той има доста работа…
— Обикновено се държи любезно, но понякога го прихващат — сви рамене Бет. — От Ричард чух, че сте го обвинили в нещо… Май беше за лошо опазване на бактериите, с които експериментираме…
— Не съм го обвинявал в нищо — увери я Джак. — Беше само една забележка, която подхвърлих след като той успя да ме ядоса. Дойдох да се посъветвам с него относно разпространението на цялата онази поредица от доста редки инфекциозни заболявания… Но по неизвестни причини, той се държа рязко с мен, за разлика от предишното ми посещение…
— Честно казано и аз се учудих на поведението му спрямо вас — призна с въздишка Бет. — А също и на отношението на господин Кели и доктор Цимърман. Бях убедена, че сте тук, за да помогнете…
Джак с мъка се въздържа да не прегърне тази жизнена и симпатична жена. В момента тя беше единственият човек на този свят, който оценяваше усилията му.
— Съжалявам за това, което стана с колежката ви Нанси Уигънс — промълви той. — Сигурно ви е било адски трудно…
Лицето на Бет помръкна, очите й овлажняха.
— Извинете, не исках да ви разстройвам — смутено добави той.
— Няма нищо — успя да се овладее жената. — Но шокът наистина беше огромен. Винаги се безпокоим от подобна възможност, но все се надяваме, че няма да се случи точно с нас. Тя беше изключително сърдечен човек, макар и малко небрежна…
— В какъв смисъл?
— Не внимаваше, подлагаше се на излишен риск… Не обичаше да използва предпазните капаци, не си слагаше маска и ръкавици при някои от манипулациите…