Разговорът най-сетне приключи и Мартин остави слушалката.
— Господин Кели ме помоли да ви съобщя, че веднага ще се обади на кмета, в Комисариата по здравеопазването и на прекия ви началник — каза със злорада усмивка той. — Възнамерява да подаде официално оплакване срещу вас, за опитите ви да внесете смут в работата на болничните служители, при това точно в момент, в който управата прави всичко възможно за откриване и ликвидиране на заразата! В допълнение поръча да ви съобщя, че изпраща хора от охраната, които ще ви придружат до изхода!
— Много мило от негова страна — насмешливо рече Джак. — Но ще се оправя и сам. Всъщност, натъкнах се на вас точно когато си бях тръгнал. Желая ви успешен ден, господа…
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Понеделник 25 март 1996 г. 15:15 часа
— Това е в общи линии — приключи Терез и огледа лицата на присъстващите. Доста служители на агенцията бяха отклонени от изпълнението на преките си задължения, за да помагат на проекта „Нешънъл Хелт“, но двете с Колийн продължаваха да изпитват остър недостиг от хора. — Въпроси?
Бяха се натъпкали в тясната стаичка на Колийн, за повечето нямаше място дори за сядане. Терез очерта идеята на Джак „без чакане“, съответно обогатена със специфичните изразни средства на рекламата.
— И за всичко това разполагаме само с два дни? — попита Алис.
— Страхувам се, че е така — отвърна Терез. — Ще се опитам да измъкна още един, но не бива да разчитаме на това.
В стаята се разнесе недоволно мърморене.
— Зная, че искам прекалено много — добави тя. — На за съжаление ни саботираха. От финансовия отдел дори ни увериха, че очакват презентация на живо с участието на някой известен актьор от „Спешно отделение“. Тоест — очакват нашето самоубийство!
— Мисля, че концепцията „без чакане“ е по-добра от предишната — обади се отново Алис. — Идеята за „чистота“ звучеше прекалено технически с всичките онези подробности по отношение на стерилността и хората по-трудно биха я възприели…
— Сега имаме по-добри възможности да включим елемент на хумор — подкрепи я друг глас.
— „Без чакане“ ми харесва — обади се друга от сътрудничките. — Сещам се какво изпитвам докато вися пред гинекологическия кабинет…
Разнесе се смях, напрежението видимо се понижи.
— Така ви искам — усмихна се Терез. — А сега да се залавяме за работа! Дайте да покажем на онези бюрократи на какво сме способни, когато ни притиснат до стената!
Хората започнаха да се разпръскват, обзети от нетърпение да застанат пред чертожните дъски.
— Момент! — повиши глас Терез, за да бъде чута сред глъчката. — Не искам да се шуми за това, което решихме тук. Въздържайте се да споделяте идеите си с останалите колеги, просто защото онези счетоводители може пак да измислят нещо. Окей?
Отговори й одобрително мърморене и кимане на глави.
— Добре, да се залавяме за работа!
Стаичката бързо се опразни. Изтощена от емоционалното напрежение, Терез тежко се отпусна в стола на Колийн. Още един изморителен ден беше на път да приключи. Започнал в ранните утринни часове с присъщия й ентусиазъм, той премина през кризата на дълбокото униние, за да свърши с някакво неопределено душевно състояние.
— Браво на теб — похвали я Колийн. — Презентацията беше отлична, успя да въодушевиш тези хора… Жалко, че нямаше представители на „Нешънъл Хелт“.
— Идеята е добра — кимна Терез. — Но въпросът е дали ще успеем да я превърнем в реална рекламна кампания.
— Въпрос на мотивация — кимна Колийн. — Аз мисля, че всички ще се опитат да дадат най-доброто от себе си.
— Дано! — въздъхна Терез. — Иначе Баркър ще продължи да държи на тъпата си идея за „говорящите глави“. А това означава да се върнем в зората на рекламата… На всичкото отгоре има опасност клиентът да я хареса!
— Да не дава Господ — прекръсти се Колийн.
— Ако това стане, със сигурност ще трябва да си търсим нова работа…
— Не бива да си такава песимистка — успокоително промърмори Колийн.
— Какъв ден, Господи! — простена Терез. — А като капак на всичко се тревожа и за Джак…
— Защо?
— Пак беше тръгнал за „Дженерал“ — въздъхна Терез. — Видяхме се колкото да ми подхвърли идеята за чакането и хукна натам!
— Охо! Малко ли му беше посещението на онези бандити?
— Инатът му няма равен на себе си — въздъхна Терез. — Изобщо не е длъжен да обикаля болниците, за това си има специално назначени хора… Но явно става въпрос за мъжка чест, иска да се прави на герой… Не го разбирам!
— Май доста се безпокоиш за него! — закачливо подхвърли Колийн. Тя отлично знаеше, че началничката й старателно отбягва всякакви емоционални ангажименти, но нямаше представа за причините.