— Този човек ме привлича и отблъсква едновременно — призна с въздишка Терез. — Някак успя да ме предразположи, споделихме един пред друг доста неща… Приятно е да чувстваш срещу себе си човек, на когото можеш да имаш доверие.
— Това звучи доста окуражаващо — усмихна се Колийн.
— И двамата носим на гърба си тежък емоционален товар — отвърна с въздишка Терез. — Но стига сме говорили на тази тема. Я кажи как вървят нещата между теб и Чет?
— Засега отлично — отвърна Колийн. — Много си падам по него!
Джак имаше чувството, че гледа познат до втръсване филм. Отново се беше озовал на килима в кабинета на Бингъм и слушаше безкрайните му обвинителни тиради. Как телефонът звънял през целия ден, как цял куп отговорни държавни служители се оплаквали от поведението на Джак Степълтън…
— Какво ще кажеш в своя защита? — попита най-сетне Бингъм, очевидно останал без дъх.
— Не знам — въздъхна Джак. — Не съм имал намерение да ги дразня, целта ми беше да получа допълнителна информация. Много неща около тези кратки епидемии продължават да са мъгла за мен…
— Ти си един парадокс, човече! — изръмжа с опасен блясък в очите Бингъм, но вече си личеше, че бурята отминава. — Навираш си носа дето не ти е работа, но в същото време даваш цяла поредица от блестящи диагнози! Признавам, че бях силно впечатлен от начина, по който засече планинската треска и туларемията… Сякаш у теб живеят две различни личности! Кажи какво да те правя?
— Уволнявате личността, която ви дразни, и запазвате другата — отвърна Джак.
Бингъм пусна една крива усмивка, после поклати глава.
— Основният проблем от моя гледна точка е прекаленото ти твърдоглавие — въздъхна той. — Вече за втори път пренебрегваш изричната ми заповед да се държиш по-далеч от „Дженерал“!
— Виновен съм! — вдигна ръце Джак.
— И причина за това е само личната ти вендета по отношение на „АмериКеър“?
— Не — поклати глава Джак. — Това беше един съвсем второстепенен фактор, на който бързо престанах да обръщам внимание. Предишният път ви споменах, че става нещо странно. Днес вече съм твърдо убеден в това. Хората от болничната управа са прекалено гузни…
— Гузни ли? — изви вежди Бингъм. — Доколкото съм осведомен, ти си обвинил началника на лабораторията в умишлено разпространение на заразите!
— Осведомили са ви погрешно — тръсна глава Джак. — И както обикновено става, от мухата са направили слон! — После се зае да обяснява за какво става въпрос. Как самият началник на лабораторията се беше оплакал от орязания бюджет, който му отпуска „АмериКеър“, намеквайки че това може да се отрази пряко върху сигурността на работата. — Този човек се държеше като задник! — заключи той. — Поисках мнението му относно вероятността от умишлено разпространение на заразите, но той скочи така, сякаш директно го обвинявам в това. След което изпуснах нервите си и сигурно съм му казал някои неща, които не би трябвало да казвам…
— Значи твърдо вярваш в подобна възможност, така ли? — присви очи Бингъм.
— Не знам — призна с въздишка Джак. — Но не мога да приема, че всички тези инциденти са резултат на нещастно стечение на обстоятелствата. Особено ако се вземе под внимание поведението на болничната администрация — от президента до последния санитар! — В един момент се изкуши да разкаже на Бингъм за заплахите и побоя на проникналите в дома му бандити, но после се отказа. Това би му прозвучало прекалено невероятно.
— Помолих комисар Маркъм да ме свърже с главния епидемиолог доктор Ейбълард — рече Бингъм. — И знаеш ли какво ми каза той относно идеята за умишлено заразяване?
— Изгарям от нетърпение да го чуя…
— Всички случаи, с изключение на чумата, имат своето обяснение… Пациентката Хард е била в контакт с диви зайци, а господин Лагенторп е ходил в пустинята на Тексас. На вирусния менингит пък точно сега му бил сезонът…
— Не се връзва последователността във времето — поклати глава Джак. — Клиничната картина също не се развива според…
— Чакай малко! — прекъсна го Бингъм. — Искам да ти напомня, че Ейбълард е епидемиолог, доктор на науките. Основната му специалност е да локализира и изяснява причините за всяка заразна болест!
— Не поставям под съмнение компетентността му — кимна Джак. — Но силно се съмнявам в правилността на неговите заключения…
— Пристрастен си! — остро рече Бингъм.
— При предишните си визити сигурно съм поразрошил нечии прически — сви рамене Джак. — Но не и този път. Разговарях единствено със завеждащата отдел снабдяване и с една лаборантка…