Няколко куршума изплющяха върху току-що освободения плаз; останалите потънаха надолу в мрака. За момента Малоун беше в безопасност, но ръцете вече го боляха от тежестта на тялото. Хеликоптерът отново започна да се мята насам-натам, изчерпвайки бързо последните му сили. Той преметна левия си крак през плаза и се вкопчи с цялото си тяло в метала. От ледения въздух гърлото му беше изсъхнало, дишаше трудно. Опита се да изстиска от устата си слюнка, за да облекчи сухотата.
Трябваше да предприеме нещо, и то бързо.
Малоун се загледа в бясно въртящите се ротори; перките пореха въздуха, двигателят боботеше ритмично. На покрива се бе поколебал, но сега нямаше избор. Стиснал здраво плаза с крака и с лявата си ръка, той се пресегна и разкопча задния джоб на панталона си. Бръкна вътре с дясната си ръка и извади беретата.
Имаше само един начин да принуди хеликоптера да кацне. Той изстреля три куршума във виещата турбина малко под главината на ротора. Двигателят се закашля. От ауспуха блъвнаха огнени езици. Скоростта намаля. Машината навири нос, сякаш нещо я дърпаше назад.
Малоун погледна надолу. Бяха все още на около триста метра над водата, но бързо губеха височина в нещо като контролирано спускане.
Напред се виждаше остров. Разпръснати тук-там светлини издаваха правоъгълната му форма. Падаше се леко на север от Венеция. Той познаваше мястото. Изола ди Сан Микеле. Там нямаше нищо освен две-три църкви и едно огромно гробище, където местните хора погребваха мъртвите си още от Наполеонови времена.
Двигателят отново започна да се дави. Чу се трясък. Черен дим на кълба излизаше от ауспуха, миризмата на сяра и горящо машинно масло ставаше все по-силна. Пилотът очевидно се опитваше да стабилизира машината и да я спусне плавно надолу, но хеликоптерът подскачаше и се друсаше, а стрелките на уредите в кабината се въртяха бясно във всички посоки. Стигнаха до острова, като едва не се блъснаха в кубето на голямата църква.
На пет-шест метра от земята успехът изглеждаше близо. Хеликоптерът застана неподвижно във въздуха. Воят на турбината стана по-равен. Под тях беше пълен мрак, но Малоун се запита колко ли надгробни камъка ги очакваха отдолу. Не се виждаше нищо. Пътниците в хеликоптера положително знаеха, че все още имат компания. Но тогава защо кацаха? Можеха да се издигнат обратно нагоре и да се отърсят от натрапника във въздуха.
Трябваше да забие още няколко куршума в тази турбина. Сега нямаше избор.
Малоун отпусна ръце. Стори му се, че пада безкрайно надолу, макар че, ако паметта не му изневеряваше, един предмет в състояние на свободно падане се движеше с вертикална скорост от 9,60 м/с. Шест метра щеше да измине за по-малко от секунда. Надяваше се само да падне на меко, а не върху някой надгробен камък.
Приземи се на крака, като подгъна колене, за да смекчи удара, и се претърколи на една страна. Усети болка в левия хълбок. По някакъв чудодеен начин все още стискаше пистолета в ръка. Спря се на място и погледна нагоре. Пилотът беше успял да овладее изцяло машината. Хеликоптерът се издигна леко нагоре и се завъртя надясно около оста си; сега нападателят му имаше пряка видимост към него. Можеше да се отдалечи, куцукайки, но на земята нямаше нищо, зад което би могъл да се скрие. Беше на открито, сред гробовете. Азиатецът видя безнадеждното му положение, докато хеликоптерът висеше във въздуха на по-малко от трийсетина метра, вдигайки с ротора си прах и дребни камъчета от повърхността на земята. Люкът се плъзна назад и нападателят се прицели, стиснал карабината с една ръка.
Малоун се подпря на един камък и насочи пистолета. В пълнителя оставаха не повече от четири патрона.
Използвай ги умно.
Той се прицели в двигателя. Азиатецът направи знак на пилота да се отдалечи. Но междувременно Малоун стреля. Един, два, три куршума.
Трудно му бе да прецени кой от трите свърши работа, но турбината експлодира, ярко огнено кълбо огря нощното небе, горящи отломки се посипаха като градушка по земята в радиус от петдесетина метра. На светлината от взрива той видя стотици надгробни камъни, подредени в гъсти редици. Залегна по корем и закри глава с ръце, докато експлозиите продължаваха и наоколо падаха безформени парчета метал, части от човешки тела и дъжд от горящ керосин.
Той наблюдаваше безмълвно как пламъците поглъщат хеликоптера, обитателите му и 20 милиона щатски долара в брой. Някой здравата щеше да се ядоса.