— Докторе! — извика Сетракян. — Докторе, елате. Веднага!
Еф пристъпи към момичето, взе лампата от ръката на Сетракян и му подаде брадвата, като през цялото време държеше лъча, насочен към вампира.
Сетракян се отдръпна назад. Хвърли брадвата настрани и тя издрънча по твърдия под. Хвана високия си бастун с облечените си с вълнени ръкавици ръце и го стисна под дръжката с вълчата глава. С едно силно извиване на китката отдели върха от останалото.
От дървената ножница Сетракян измъкна острие на сабя, изковано от чисто сребро.
— По-бързо — припираше Еф, без да откъсва очи от гърчещото се до стената момиче, притиснато от убийствените лъчи.
Момичето видя оръжието на стареца, което блестеше сякаш нажежено до бяло и на лицето му се изписа нещо като страх. После страхът преля в ярост.
— По-бързо! — повтори Еф в желанието си най-после това да приключи. Момичето изсъска и той видя тъмната сянка, стаена под кожата ѝ — демон, заръмжал да се изтръгне на свобода.
Нора гледаше към бащата, който все още лежеше на пода. Тялото му започваше да мърда, а очите му се отваряха.
— Професоре? — прошепна тя.
Но старецът бе приковал поглед в момичето.
Нора видя как Гари Джилбъртън се надигна. След това се изправи на босите си крака — мъртвец в пижама с широко отворени очи.
— Професоре? — повтори Нора и включи лампата си.
Лампата изпука. Тя я разтърси и я плесна по дъното, където бяха батериите. Червената светлина проблесна и угасна отново… и после пак.
— Професоре! — изрева тя.
Примигващата светлина най-сетне привлече вниманието на Сетракян. Обърна се рязко към превъплъщенеца, който изглеждаше объркан и се олюляваше на краката си. По-скоро ловко, отколкото бързо, Сетракян на два пъти прободе Джилбъртън в стомаха и в гърдите. Раните обагриха горницата на пижамата му в бяло.
Изправен сам срещу момичето, Еф гледаше как демонът в нея се надига. Без да знае за случващото се зад него, извика:
— Професор Сетракян!
Сетракян насочи ударите си към подмишниците на бащата, за да го принуди да смъкне ръце. След това посече сухожилията зад колената му и той се строполи на четири крака, но с изправена глава върху изпънатия си врат. Професорът вдигна меча си. Произнесе някаква фраза на чужд език, която прозвуча като тържествен обет, а после сабята му изсвистя през шията на вампира, отдели главата от раменете му и останките му се свлякоха на пода.
— Професоре — извика Еф, като не отместваше лъча на лампата си от момичето. Изтезаваше я. Изтезаваше дете на годините на Зак и гледаше как очите ѝ се пълнят със сълзи в цвят на индиго, докато скритата в нея твар кипеше от ярост.
Ема отвори уста сякаш се канеше да заговори. Да запее. Но устните ѝ продължиха да се разтеглят и нещото се появи, жилото от мекото небце под езика ѝ. Израстъкът се изду, глад измести тъгата от погледа ѝ и очите ѝ почти засияха от предчувствие.
Старецът се понесе към нея с изпънат в ръката меч.
— Назад, стригои!
Момичето се обърна към стария професор с пламнали очи. Сребърното острие на Сетракян бе облято в бяла кръв. Изреди монотонно същите думи като преди и сабята в двете му ръце застина над рамото му. Еф успя да се отдръпне в мига, в който старецът замахна с оръжието си.
В последния момент тя успя да вдигне длан, сякаш се опитваше да се предпази и острието посече китката ѝ преди да я обезглави. Срезът беше чист и съвършено равен. Бялата кръв опръска стената. Не зашуртя като от прерязана артерия, а изригна подобно на бълвоч. Тялото се свлече на земята до отрязаната длан, а главата се търкулна настрани.
Сетракян отпусна меча си и издърпа лампата от ръцете на Еф. Почти триумфално задържа отслабващия лъч върху отворената рана на шията на момичето. Но още не бе време за триумф. Еф видя тварите, които се извиваха в процеждащата се в локва гъста бяла кръв.
Паразитните червеи. Гърчеха се силно и застиваха, щом светлината ги поразеше. Старецът ги облъчваше.
Еф чу стъпки по каменните стъпала. Беше Нора, която се измъкваше през капака. Замалко не се препъна в обезглавеното тяло на бащата, когато се втурна след нея, но най-сетне се озова навън на тревата, обгърнат от нощния въздух.
Нора тичаше към поклащащите се от вятъра тъмни дървета. Догони я преди да стигне до тях, придърпа я и я обърна рязко. Тя заглуши крясъка си в гърдите му, сякаш се страхуваше вопълът ѝ да не прореже нощта. Еф я задържа, докато Сетракян излезе на двора.