Пътниците на първия ред при изхода поставяха личните си вещи в мрежестите багажници, затегнати към отсрещната стена на кабината. Еф издърпа мека чанта „Върджин атлантик“ от джоба пред Карпентие и дръпна ципа. Извади суичър „Нотр Дам“, шепа омачкани книжки с кръстословици, аудиокнига — трилър и найлонов калъф с бъбрековидна форма, доста тежък. Отвори ципа достатъчно, за да покаже увития вътре в гумирана тъкан пистолет.
— Виждате ли това? — каза по микрофона Еф.
— Виждаме го — отвърна Джим по радиото. Той, АТС и всеки друг с достатъчно висок ранг, за да може да се доближи до мониторите, наблюдаваха всичко от камерата на рамото на Еф.
— Каквото и да е било, хванало ги е напълно неподготвени — каза Еф. — Включително въздушното ченге.
Еф затвори чантата и я остави на пода. След това продължи по пътеката. Пресягаше се над мъртвите пътници, за да вдигне всеки втори или трети сенник на прозорците. Силната светлина отвън хвърляше шантави сенки и придаваше рязък контур на лицата им — сякаш бяха загинали от прелитане твърде близо до слънцето.
Телефоните продължаваха да звънят и звукът стана пронизителен като десетки застъпващи се лични сигнали за бедствие. Еф се мъчеше да не мисли за разтревожените звънящи от другата страна.
Нора се доближи до едно от телата.
— Абсолютно никаква травма — промълви тя.
— Знам — отвърна Еф. — Адски зловещо е. — Обърна се замислен към галерията от трупове. — Джим. Предупреди Европейската СЗО. Уведомете Федералното здравно министерство на Германия за това. Нека се свържат с болниците. При възможност това да се предава, трябва да го видят.
— Действам по въпроса — увери го Джим.
В предната галерия между бизнес и първа класа четирима стюарди — три жени и мъж — седяха в подвижните седалки. Телата им, стегнати в предпазните колани, бяха изпънати напред. Докато минаваше покрай тях, Еф имаше чувството, че плува през потънал кораб.
Гласът на Нора го достигна.
— В задната част на самолета съм, Еф. Никакви изненади тук. Връщам се веднага.
— Добре. — Той продължи през осветената от прозореца кабина, дръпна разделящата завеса и закрачи през по-широката пътека на бизнес класата. Там намери германския дипломат Хуберман, седнал до пътеката близо до челото. Месестите му длани все още стояха сгънати в скута му, а главата му висеше отпусната с кичур руса посребряла коса, паднал над отворените му очи.
Дипломатическият пакет, за който беше казал Джим, се намираше в куфарчето под седалката му. Беше син, пластмасов и затворен с цип отгоре.
Нора се приближи до него.
— Еф, не си упълномощен да отваряш това…
Еф го отвори, извади полуизяден „Тоблерон“ и прозрачно пластмасово шишенце, пълно със сини хапчета.
— Какво е това? — попита Нора.
— Виагра, предполагам — отвърна Еф. Върна съдържанието в пакета, а пакета — в куфарчето.
След това се спря при майка и дъщеря, които пътуваха заедно. Ръката на момиченцето все още лежеше в дланта на майката. Двете изглеждаха отпуснати и спокойни.
— Никаква паника, нищо — промълви Еф.
— Необяснимо е — отвърна Нора.
Вирусите се предават, а предаването изисква време. Заболяващи или изпадащи в безсъзнание пътници щяха да предизвикат суматоха въпреки надписа „Затегнете коланите“. Ако това беше вирус, то той не приличаше на нито един патоген, на който Еф се беше натъквал като епидемиолог към ЦКБ. Вместо това всички признаци сочеха за смъртоносно отровен агент, въведен в затвореното пространство на самолетната кабина.
— Джим, искам нови проби за газ — каза Еф.
— Взеха проби от въздуха — отвърна гласът на Джим. — Мериха до милионна част. Нямаше нищо.
— Знам, но… все едно, че тези хора са били убити от нещо без абсолютно никакво предупреждение. Може веществото да се е разсеяло с отварянето на вратата. Искам проби от настилката и други порьозни материали. Ще вземем и проби от белодробна тъкан, след като отнесем тези хора в базата.
— Добре, Еф. Имаш го.
Еф бързо продължи напред към затворената врата на пилотската кабина, като крачеше покрай разредените и обшити с кожа седалки на първа класа. Вратата беше с решетка и в стоманена рамка, с наблюдателна камера високо на тавана. Посегна за ръчката.
Гласът на Джим прозвуча в качулката на костюма му: