— Еф. Казват ми, че ключалката е цифрова и няма да можеш да вле…
Вратата поддаде на натиска на защитената му от ръкавицата длан.
Еф остана съвсем неподвижен зад отворената врата. Светлините от пистата прозираха през скосеното предно стъкло на кабината и осветяваха пилотския пулт. Контролните екрани бяха помръкнали.
— Казват да внимаваш много, Еф — чу се гласът на Джим.
— Кажи им, че благодаря за експертния им съвет — отвърна Еф, преди да пристъпи вътре.
Всички системни екрани около бутоните и лостовете бяха тъмни. Един мъж в пилотска униформа седеше отпуснат в подвижна седалка непосредствено от дясната страна на Еф, когато пристъпи вътре. Други двама, капитанът и първият му помощник, седяха на двете кресла пред пулта за управление. Ръцете на първия помощник-капитан лежаха извити и отпуснати в скута му, главата му бе клюмнала наляво с шапката все още на нея. Лявата ръка на капитана лежеше върху един от контролните лостове, дясната висеше от облегалката, кокалчетата на пръстите бяха опрени на пода. Главата му беше клюмнала напред, а шапката лежеше в скута му.
Еф се наведе над конзолата между двете кресла, за да повдигне главата на капитана. Прегледа отворените му очи с фенерчето си. Зениците бяха разширени и замръзнали. После леко отпусна главата на гърдите му и се вцепени.
Усети нещо. Долови нещо. Някакво присъствие.
Отдръпна се от конзолата и огледа пилотската кабина, завъртайки се в пълен кръг.
— Какво става, Еф? — попита Джим.
Еф имаше достатъчно практика зад гърба си сред трупове, за да се плаши. Но все пак, нещо имаше тук… някъде. Тук или наблизо.
Странното чувство отмина като мигновено замайване. Примига и се отърси от него.
— Нищо. Клаустрофобия сигурно.
Еф се обърна към третия мъж в кабината. Главата му бе увиснала, дясното рамо — опряно на страничната стена. Ремъците на подвижната му седалка висяха отпуснати.
— Той защо не е стегнат в колана? — каза на глас Еф.
— Еф, в пилотската ли си? — попита Нора. — Идвам при теб.
Еф погледна сребърната игла на вратовръзката на мъртвия с логото на „Реджис Еър“. На металната плочка с името му над джоба пишеше РЕДФЪРН. Смъкна се на коляно пред него и притисна тромавите си, облечени в няколко слоя ръкавици пръсти на слепоочията му, за да повдигне лицето му. Очите му бяха отворени и извърнати надолу. Еф огледа зениците и му се стори, че видя нещо в тях. Проблясък. Отново погледна и изведнъж капитан Редфърн потръпна и издаде стон.
Еф залитна назад, падайки между двете капитански кресла и се блъсна в контролната конзола. Първият помощник-капитан се свлече срещу него и Еф го избута назад, затиснат за миг от мъртвата му тежест.
Резкият глас на Джим стигна до него:
— Еф?
В този на Нора се долавяше нотка на паника:
— Какво става, Еф?
С внезапен прилив на енергия, Еф изтласка тялото на първия помощник обратно на седалката и се вдигна на крака.
— Еф, добре ли си? — попита Нора.
Еф погледна отново към капитан Редфърн, смъкнал се вече на пода, с отворени и зяпнали нагоре очи. Гърлото му обаче се движеше, издуваше се, а отворената му уста сякаш се давеше с въздух.
Очите на Еф се разшириха.
— Имаме оцелял тук.
— Какво?
— Имаме жив човек тук. Джим, трябва ни изолационен пашкул „Кърт“ за този тук. Да се донесе до самото крило. Нора? — Говореше бързо, без да откъсва очи от потръпващия на пода пилот. — Трябва да обиколим целия самолет, пътник по пътник.
Първа интерлюдия
Ейбрахам Сетракян
Старецът стоеше самотен в тясната си претъпкана с вещи заложна къща на приземния етаж на Ийст стрийт 118, в испанската част на Харлем. Беше минал час откак затвори и стомахът му ръмжеше, но все още изпитваше неохота да се качи горе. Металните капаци над входа и прозорците бяха дръпнати като стоманени клепачи, а нощните хора вече завладяваха улиците. Нощем човек не излиза навън.
Отиде до пулта с реостатите зад заложния тезгях и лампа по лампа изключи цялото осветление в магазина. Почувства се натъжен. Бавно огледа дюкяна си, витрините от хром и армирано стъкло. Ръчните часовници, изложени върху плъст вместо кадифе, лъскавото сребро, от което не можеше да се отърве, дрънкулките от диамант и злато. Пълните чаени сервизи под стъклени похлупаци. Кожените палта и спорните вече връхни дрехи с пухкава козина. Новите музикални плеъри, които вървяха бързо и старите радиа и телевизори, които вече отказваше да приема. И малките съкровища, тук и там: два красиви старинни сейфа (обшити с азбест, но само не го яж); голям колкото куфар видеокасетофон „Квазар“ от 70-те, направен от дърво и стомана; старинен прожекционен шестнайсет милиметров апарат.