Постепенно образът на екрана започна да привлича вниманието му: реактивен самолет, паркиран на летищна писта някъде, осветен като изделие от слонова кост върху черна бижутерска плъст. Постави очилата си в черна рамка, които висяха на гърдите му и примижа, за да може да разчете минаващия отдолу текст. Днешната криза се разиграваше отвъд реката, на летище „Кенеди“.
Старият професор гледаше и слушаше, приковал очи в девствено чистия силует на самолета. Едната минута стана две, после три, стаята около него помръкна. Беше вцепенен — прехласнат почти — от новината, все още със супената лъжица в ръка, която вече не трепереше.
Телевизионният образ на дремещия самолет играеше през лещите на очилата му като предречено бъдеще. Бульонът в купата изстина, парата се стопи, замря, обеленото късче ръжен хляб остана да лежи на масата неизядено.
Той знаеше.
Чук-чук-чук.
Старецът знаеше…
Чук-чук-чук.
Деформираните му длани започнаха да го болят. Това, което виждаше пред себе си не беше поличба. Беше нашествие. Беше самият акт. Онова, което бе чакал. Онова, за което се беше подготвял. През целия си живот, досега.
Цялото облекчение, което бе изпитал в началото — че този ужас няма да го надживее, че ще получи последния си шанс за възмездие — за миг бе подменено от рязък болезнен страх. Думите излязоха от устата му на облаче пара.
Той е тук… Той е тук…
Пристигане
Тъй като страничната писта на летище „Кенеди“ трябваше да бъде разчистена, час преди разсъмване откараха на буксир лайнера така, както си беше, в ремонтния хангар на „Реджис еър“. Никой от хората не продума, докато осакателият 777, пълен с мъртви пътници, се изтъркаля покрай тях като огромен бял ковчег.
Щом заклиниха колесниците и самолетът бе укрепен, разпънаха насмолени платна, за да покрият зацапания циментов под. Издигнаха взети от болниците паравани, за да оградят широко затворено пространство между лявото крило и носа. Самолетът бе изолиран в хангара като труп в гигантска морга.
По молба на Еф Управлението на Главна медицинска инспекция в Ню Йорк изпрати няколко старши съдебни лекари от Манхатън и Куинс, които докараха със себе си кашони с черни гумирани торби. УГМИ, най-големият съдебномедицински център в света, имаше опит в справянето с бедствия и аварии с многобройни жертви и помогна в налагането на ред и организация в процедурата по извличането на труповете.
Служителите на СПРМ към Летищната администрация, облечени в пълно изолационно облекло, изнесоха тържествено първо въздушния шериф. Офицерите отдадоха чест, щом затвореният в чувала труп се появи през вратата на крилото. След това бавно и педантично извлякоха всички останали от първия ред на туристическата класа. После махнаха опразнените седалки, използвайки освободеното пространство, за да приберат труповете в чували, преди да ги евакуират. Всяко тяло, едно по едно, бе затегнато с ремъци на носилка и смъкнато от крилото на покрития с насмолена мушама под.
Процедурата беше мъчителна и бавна, а на моменти — отвратителна. В един момент, когато вътре бяха останали около трийсет тела, един от служителите на Летищни власти изведнъж залитна назад от поемащата редица, застена и задраска по качулката си. Двама негови колеги, служители на СПРМ, се спуснаха да го укротят, а той замаха с ръце и ги избута в болничния параван, с което по същество наруши карантинната граница. Избухна паника. Хората се заотдръпваха от този вероятно отровен или заразен служител, който дращеше по изолационния си костюм, докато се отдалечаваше от зейналия хангар. Еф го догони на асфалтовото платно, където на светлината на утринното слънце служителят успя да смъкне качулката си и да свлече костюма си като задушаваща го кожа. Еф го сграбчи за раменете, а мъжът след това се свлече на пистата и остана да седи там плувнал в пот и със сълзи на очите.
— Този град — захлипа мъжът. — Този проклет град.
По-късно стана ясно, че служителят на Летищните власти е работил през онези първи пъклени седмици из отломките на Световния търговски център. Първоначално като част от спасителната мисия, а след това участвал и в усилията по извличане на жертвите. Призракът на 11 септември все още висеше около мнозина служители от Летищните власти, а това необичайно масово произшествие караше хората отново да се сриват психически.