На борда на „Гълфстрийм“ на Федералната авиационна асоциация пристигна екип за бързо реагиране от анализатори и следователи от Националния борд за транспортна безопасност във Вашингтон. Бяха дошли, за да разпитат всички замесени в „инцидента“ на борда на „Реджис еър“ Полет 753, да документират последните мигове от полета на самолета и да приберат записващото устройство на данните за полета и пилотското гласово записващо устройство. Следователи от Здравния департамент на Ню Йорк, придвижени от ЦКБ в отговор на кризата, се запознаха с обстановката, въпреки че Еф отхвърли претенциите им за юрисдикция. Знаеше, че трябва да запази под контрол ограничаването на риска, ако иска всичко да стане както трябва.
Представители на „Боинг“ от Вашингтон вече бяха отхвърлили пълното изключване на 777 като „механически невъзможно“. Вицепрезидентът на „Реджис еър“ вдигнат от леглото си в Скарсдейл, настояваше екип от механици на „Реджис“ първи да се качат на борда на самолета за инспекция веднага щом бъде вдигната медицинската карантина. (Повреда в системата за въздушна циркулация беше текущата господстваща хипотеза за причината за масовата смърт.) Посланикът на Германия в Съединените щати и персоналът му продължаваха да чакат за дипломатическия си пакет и Еф ги остави да охлаждат страсти във ВИП салона на Луфтханза на Терминал 1. Прессекретарят на кмета правеше планове за следобедна пресконференция, а полицейският комисар и шефа на Бюрото за борба с тероризма пристигнаха в подвижния брониран щаб за кризисни ситуации на Нюйоркската полиция.
Към обяд бяха свалени почти всички трупове. Останаха само осем. Процесът по идентификация вървеше бързо, благодарение на паспортното сканиране и подробните пътнически декларации.
По време на почивката за смяна на екипировката, Еф и Нора поговориха с Джим извън ограничителната зона. Туловището на самолетния корпус се виждаше над платнените паравани. Отвън излитаха и кацаха самолети. Чуваха турбините им, които се ускоряваха или забавяха над главите им, усещаха раздвижванията в атмосферата и полъха на вятъра.
Между две глътки бутилирана вода Еф попита Джим:
— С колко тела може да се справи Бърза помощ в Манхатън?
Джим отвърна:
— Тук сме под юрисдикцията на Куинс. Обаче си прав, щабът на Манхатън е екипиран най-добре. Логично е да разпределим жертвите между Бруклин и Бронкс. Тъй че по около петдесет във всеки.
— Как ще ги транспортираме?
— Хладилни камиони. Съдебният медик каза, че така са направили с останките от Световния търговски център. Вече се свързахме с Рибната борса „Фултън“ в Долен Манхатън.
Еф често си мислеше за контрола над болестите като за форма на военновременна съпротива, а за екипа си — като за бойци, воюващи на добрата страна, докато останалата част от света се опитваше да продължава ежедневния си живот под облака на окупацията, вирусите и бактериите, които ги тормозеха. В този сценарий Джим беше нелегалният им радист, боравещ разговорно с три езика, който можеше да осигури всичко, от масло и оръжие, до безопасен изход от Марсилия.
— Нищо ново от Германия, а?
— Още не. Затвориха летището за два часа и правят пълна проверка за безопасност. Никакви работници, заболели на летището. И от болниците не дават никакви съобщения за внезапни заболявания.
— Нищо тук не се връзва — заговори неспокойно Нора.
Еф кимна съгласен.
— Продължавай.
— Имаме самолет, пълен с трупове. Ако това беше причинено от газ или някакъв аерозол във вентилационната система, случайно попаднал или не, нямаше всичко да стане толкова… трябва да кажа, толкова мирно. Щеше да има задушавания, припадъци. Повръщане. Посиняване. Хора с различен телесен тип щяха да падат в различни моменти. И всичко това — с придружаваща всичко паника. Сега… ако това е някаква зараза, значи имаме някакъв безумно внезапен, съвсем нов патоген, нещо, което никой от нас изобщо не е виждал досега. Което сочи за нещо изкуствено, създадено в лаборатория. И в същото време да не забравяме, умряха не просто пътниците — самият самолет също умря. Почти все едно, че нещо, някакво унищожително нещо, е поразило самия самолет и е умъртвило всичко вътре в него, включително пътниците. Но и това не е съвсем точно, нали? Защото според мен най-важният въпрос от всички точно сега, е: кой отвори вратата? — Тя зашари с поглед между Еф и Джим. — В смисъл… възможно е да е било промяната в налягането. Може би вратата вече е била отключена и декомпресията на самолета я е накарала да се отвори. Можем да излезем с умни обяснения почти за всичко, а понеже сме медицински учени, точно това правим.