— И онези сенници на прозорците — каза Джим. — Хората винаги гледат навън през прозорците по време на приземяване. Кой ги е спуснал всички?
Еф кимна. Цялата сутрин се беше съсредоточавал над детайлите и възможността да се отдръпне стъпка назад и да види странните събития от разстояние, му беше добре дошла.
— Точно затова четиримата оцелели ще бъдат ключът. Ако са видели нещо.
— Или ако са били замесени — каза Нора.
— И четиримата са в критично, но стабилно състояние — докладва Джим. — В Болничен медицински център „Ямайка“ са. Капитан Редфърн, третият пилот, мъж, трийсет и двегодишен. Адвокат от окръг Уестчестър, жена, на четиридесет и една. Компютърен програмист от Бруклин, мъж, на четиридесет и две. И музикант, знаменитост от Манхатън и Маями бийч, мъж, трийсет и шест. Името му е Дуайт Муршайн.
Еф сви рамене.
— Изобщо не съм го чувал.
— Изнася концерти под името Габриел Боливар.
— О.
Нора също възкликна:
— Охо.
Джим продължи:
— Пътувал е инкогнито в първа класа. Никакъв шантав грим или контактни лещи. Тъй че медиите още повече ще се нажежат.
— Някаква връзка между оцелелите? — попита Еф.
— Засега не виждаме никаква. Медицинският им оглед може би ще открие нещо. Бяха разпръснати из самолета. Програмистът летеше в туристическата, адвокатът — в бизнес класата, а певецът — в първа. И капитан Редфърн, разбира се, в пилотската кабина.
— Объркана работа — въздъхна Еф. — Но все пак е нещо. Ако се върнат в съзнание, разбира се. Достатъчно дълго, за да измъкнем някои отговори от тях.
Един от служителите на Летищните власти дойде за Еф.
— Д-р Гудуедър, няма да е зле да се върнете там. Товарния трюм. Намериха нещо.
През страничния товарен люк в корема на 777 вече бяха започнали да разтоварват подвижните стоманени багажни контейнери, за да бъдат отворени и инспектирани от екипа СПРМ на Летищната администрация. Когато останалите машини, подредени една след друга като влакова композиция с вгнездените в подовите улеи колела, минаха покрай Еф и Нора, те се отдръпнаха.
В другия край на трюма самотен лежеше дълъг правоъгълен сандък — черен, дървен, тежък на вид. Приличаше на голям шкаф, поставен на гръб. Нелакиран абанос, с дължина около 2,50 м, широк 1,25 м и висок около 0,90 м. По-висок от хладилник. Цялата горна страна беше обкръжена със сложна дърворезба, заплетени като лабиринт заврънкулки, съпътствани от писмо на древен или може би направен така, че да прилича на древен, език. Много от заврънкулките наподобява фигури — поток от изливащи се човешки фигури… и може би, с малко въображение — изкривени в писък лица.
— Някой отварял ли го е вече? — попита Еф.
Служителите от СПРМ поклатиха глави.
— Не сме го пипали — отвърна един.
Еф огледа от другата страна. Три оранжеви ремъка, чиито стоманени куки все още стояха в завинтените в пода халки и лежаха на пода до сандъка.
— Тези ремъци?
— Бяха махнати, когато влязохме — обясни друг.
Еф огледа из трюма.
— Това е невъзможно. Ако това нещо е било оставено незатегнато по време на полета, щяло е да нанесе големи щети на багажните контейнери, ако не и на самите стени на трюма. — Погледна го отново. — Къде му е етикетът? Какво пише в багажния списък?
Един от служителите държеше сноп ламинирани страници, стегнати с ластик, в облечената си в ръкавица ръка.
— Няма го тук.
Еф се доближи, за да провери сам.
— Не може да бъде.
— Единственият описан тук нередовен товар, освен три комплекта стикове за голф, е един каяк. — Мъжът посочи към страничната стена, където затегнат със същите оранжеви ремъци лежеше облицован с пластмаса каяк, облепен с багажни стикери.
— Позвънете в Берлин — каза им Еф. — Трябва да имат запис. Някой там трябва да го помни това. Че то сигурно тежи поне тон и половина.
— Вече го направихме. Нямат никакви данни. Ще се обадят на багажния екип и ще ги разпитат един по един.
Еф се обърна отново към черния шкаф. Пренебрегна гротескната дърворезба, наведе се, за да го огледа отстрани и забеляза по три панти по горния ръб на всяка от страните. Капакът представляваше врата, разцепена в средата по дължина, с две крила, които се отваряха навън. Докосна с облечената си в ръкавица ръка резбования капак, после бръкна под него и се опита да отвори тежките врати.