— Някой иска ли да ми помогне?
Един от служителите пристъпи напред и подпъхна пръсти под капака срещу този на Еф. Еф преброи до три и двамата дръпнаха едновременно нагоре тежките крила.
Вратите се разтвориха и останаха така на грубите широки метални панти. Миризмата, която лъхна от сандъка, беше като от труп. Все едно, че шкафът беше стоял запечатан поне сто години. Изглеждаше празен, докато един от служителите включи фенерчето си и задвижи лъча вътре.
Еф бръкна и пръстите му потънаха в тлъста черна пръст. Почвата беше податлива и мека като тесто. Запълваше две трети от дъното на сандъка.
Нора отстъпи назад от зейналия шкаф.
— Прилича на ковчег.
Еф отдръпна пръстите си, отърси полепналото и се извърна към нея, очаквайки да види усмивка. Така и не се появи.
— Малко е големичко за това, не мислиш ли?
— Защо някой би превозвал сандък с пръст? — попита тя.
— Едва ли биха го правили. Трябва да е имало нещо вътре.
— Но как? — каза Нора. — Този самолет е под пълна карантина.
Еф сви рамене.
— Как обясняваме каквото и да било тук? Единственото, което знам със сигурност е, че имаме един незаключен и незатегнат контейнер без товарителница. — Обърна се към другите. — Трябва ни проба от почвата. Пръстта запазва добре улики. Радиация, например.
— Смятате, че агентът, с който са убити пътниците… — почна един от служителите.
— Е бил натоварен тук ли? Това е най-добрата хипотеза, която съм чул досега.
Гласът на Джим стигна до тях отдолу, извън самолета.
— Еф? Нора?
— Какво има, Джим? — извика Еф.
— Току-що се обадиха от изолационното отделение в болница „Ямайка“. Сигурен съм, че ще искате да отидете там веднага.
Болничният център беше само на десет минути път северно от летище „Кенеди“ по магистрала „Ван Уик“. „Ямайка“ беше един от определените четири медицински центрове към Програмата за планирана подготовка срещу биотероризъм в Ню Йорк. Беше пълноправен член на „Система за наблюдение на синдроми“ и преди няколко месеца Еф беше провел там тренировка на екип „Канарче“. Така че знаеше пътя до изолационното отделение на петия етаж, предназначено за заболявания, предавани по въздушно-капков път.
На двойната метална врата бе поставен внушителен ярко оранжев трилистен знак за биологична опасност, предупреждаващ за реална или потенциална заплаха върху клетъчни форми или живи организми. Писменото предупреждение гласеше:
Еф представи пълномощното си от ЦКБ на бюрото, а администраторката го позна от предишните упражнения по справяне с биозаплаха. Поведе го вътре.
— Какво става? — попита я той.
— Наистина не искам да звуча мелодраматично — отвърна му тя, след като постави идентификационната си карта в четеца, за да се отвори вратата към отделението, — но трябва да го видите лично.
Вътрешният коридор беше тесен и очертаваше крайния пръстен на изолационното, зает най-вече от работното помещение на сестрите. Еф последва администраторката зад сините завеси в широк вестибюл, пълен с контейнери с контактно оборудване — престилки, очила, ръкавици, ботуши и противогази — и голям подвижен варел за отпадъци, увит с червен пластмасов чувал за смет като щит срещу потенциална биологична заплаха. Противогазът представляваше полумаска тип N95 и беше в състояние да филтрира 95% от частиците с големина от 0,3 микрона нагоре. Това означаваше, че предлага защита от повечето въздушно преносими вирусни и бактериологични патогени, но не и срещу химически или газови замърсители.
След пълното защитно снаряжение, което носеше на летището, Еф се почувства определено беззащитен в болнична маска, санитарна шапка, предпазни очила, престилка и изолиращи найлонови пликове върху обувките. След това облечената като него администраторка натисна бутона, отварящ вътрешната двойна врата и Еф усети при влизането притегляне като вакуум заради системата за обратно налягане, засмукваща въздуха навътре в изолационната зона, за да не може никакви частици да избият навън.
Вътре коридорът водеше отляво надясно към централната снабдителна станция, която представляваше санитарна количка, заредена с лекарства и материали за спешна медицинска помощ, с изолиран в пластмаса лаптоп, интерком система за връзка с външния свят и допълнителни изолационни материали.