Зоната за пациенти включваше осем болнични стаи. Осем напълно изолирани стаи за жилищен район с население от над два и четвърт милиона души. „Капацитет на разширение“ е терминът при планиране на готовност за действие при бедствия, за способността на една система за медицинско обслужване да се разшири рязко извън нормалните граници на действие, за да удовлетвори обществените медицински нужди в случай на голяма степен на риск за общественото здраве. Броят на болничните легла в щата Ню Йорк беше около 60 000 и спадаше. Населението на Ню Йорк Сити беше 8,1 милиона и нарастваше. „Канарче“ беше проект, създаден с надеждата да се поправи този статистически дефицит, като палиативна мярка в готовността за борба с бедствия. В ЦКБ наричаха тази политическа целесъобразност „оптимистична“. Еф предпочиташе израза „да разчиташ на магия“.
Влезе след администраторката в първата стая. Не беше камера за пълна биоизолация. Най-малкото нямаше никакви въздушни люкове или стоманени врати. Беше обикновено болнично помещение в изолирана среда. Подът беше облицован с плочки, осветлението — флуоресцентно. Първото нещо, което видя Еф, беше „Пашкулът на Кърт“, изпънат до страничната стена. „Пашкулът на Кърт“ представлява разглобяема пластмасова носилка, наподобяваща прозрачен ковчег, с по две кръгли ръкохватки от всяка страна и снабдена със заменяеми външни кислородни бутилки. На пода до нея лежаха струпани яке, риза и панталони, срязани от пациента с хирургически ножици. Крилатата коронка на логото на „Реджис еър“ се виждаше на обърнатата пилотска шапка.
Болничното легло в центъра на стаята беше заградено с прозрачни полиетиленови завеси, извън които стоеше контролната апаратура и заредената с найлонови торбички стойка със системи. Заграденото с параван легло беше покрито със зелени чаршафи и големи бели възглавници, вдигнати в положение за седене.
Капитан Дойл Редфърн седеше в средата на леглото с прибрани в скута си ръце. Беше бос, облечен само в болничен халат и изглеждаше бодър. Ако се изключеха интравенозната тръбичка в ръката и под рамото му, както и изпитото му лице — изглеждаше все едно, че е смъкнал 4-5 килограма, откакто Еф го беше видял в пилотската кабина — той имаше вид на съвсем нормален, очакващ преглед пациент.
Вдигна обнадеждено очи, щом Еф се приближи до него.
— От летището ли сте?
Еф поклати глава озадачен. Предната нощ този човек простена и рухна на пода в пилотската кабина на Полет 753, а очите му се бяха извърнали навътре в черепа. Тогава изглеждаше почти умрял.
Тънкият матрак изскърца, когато пилотът се размърда на мястото си. Изохка все едно, че се беше схванал и попита:
— Какво се случи със самолета?
Еф не можа да скрие разочарованието си.
— Дойдох, за да ви питам точно това.
Еф се вгледа в рокзвездата Габриел Боливар. Седеше на ръба на леглото като фантастичен готически чернокос водоливник, загърнат в болничен халат. Без ужасния грим изглеждаше изненадващо чаровен — като човек, свикнал на тежък, изпълнен с несгоди бохемски живот.
— Проклетият махмурлук — изпъшка Боливар.
— Други оплаквания? — попита Еф.
— Много. Човече. — Прокара ръка през дългата си сплъстена коса. — Никога не лети с редовен полет. Това е поуката от тази история.
— Господин Боливар, можете ли да ми кажете кое е последното нещо, което помните около приземяването?
— Какво приземяване? Без майтап. През повечето от полета наблягах на водка с тоник — сигурен съм, че съм го проспал. — Вдигна очи и примижа от светлината. — Дали ще може малко демерол, а? Може би като мине количката с освежителните?
Еф забеляза белезите, кръстосващи се по оголените ръце на Боливар и си спомни, че един от концертните му номера бе да се реже на сцената.
— Опитваме се да свържем пътниците с вещите им.
— Това е лесно. Нямах нищо. Никакъв багаж, само телефона ми. Чартърът ми се развали и аз се качих на този самолет само пет минути преди да отлети. Мениджърът ми не ви ли го каза?
— Още не съм говорил с него. Интересувам се по-конкретно от един голям сандък.
Боливар го зяпна.
— Това някакъв психотест ли е?
— В товарния отсек. Стар сандък, запълнен отчасти с пръст.
— Идея нямам за какво ми говорите.
— Не сте ли го транспортирал вие от Германия? Прилича на нещо, което човек като вас би могъл да колекционира.
Боливар се намръщи.