— Това е игра, пич. Шибано шоу, спектакъл. Готическо мацало и вулгарен текст. Потърси ме в Гугъл — баща ми беше методистки пастор и единственото, което колекционирам, са путки. Като стана дума, кога по дяволите ще изляза оттук?
— Имаме да направим още няколко теста. Искаме да ви дадем чист здравен сертификат, преди да ви пуснем да си ходите.
— Кога ще ми върнат телефона?
— Скоро — отвърна Еф на излизане.
Администраторката имаше проблем с трима мъже пред входа на изолационното. Двама стърчаха с една глава над Еф и трябваше да са бодигардовете на Боливар. Третият беше по-дребен, носеше куфарче и определено миришеше на адвокат.
— Отсекът е забранен за достъп, господа.
— Тук съм, за да освободя своя клиент Габриел Боливар — заяви адвокатът.
— Господин Боливар е подложен на медицински тестове и ще бъде освободен в най-ранния възможен момент.
— И кога ще бъде това?
Еф сви рамене.
— След два — три дни може би, ако всичко върви добре.
— Господин Боливар е подал искане да бъде освободен и поставен под наблюдение на личния си лекар. Имам не само правни пълномощия, но мога да му осигуря здравното обслужване в случай, че по някакъв начин е пострадал.
— Никой освен мен не влиза да го вижда. — Еф се обърна към администраторката. — Трябва да поставим пазач тук веднага.
Адвокатът пристъпи напред.
— Слушайте, докторе. Не знам много за карантинния закон, но съм напълно сигурен, че за да се задържи някой под медицинска изолация, е необходима изпълнителна заповед от президента. Всъщност, бих ли могъл да видя въпросната заповед?
Еф се усмихна.
— Господин Боливар сега е мой пациент, както и оцелял при масова злополука. Ако оставите номера си на бюрото на медицинските сестри, ще се постарая да ви държа в течение относно възстановяването му. Със съгласието на самия господин Боливар, разбира се.
— Вижте, докторе. — Адвокатът сложи ръка на рамото му — жест, който никак не се хареса на Еф. — Мога да постигна по-бързи резултати от съдебна намеса просто като мобилизирам побеснелите фенове на клиента си. — Погледът му включи и администраторката в заканата. — Искате ли вън пред болницата да се струпа тълпа протестиращи готически ненормалници? Да нахлуят по тези коридори, за да се опитат да си видят идола?
Еф погледна мълчаливо ръката на адвоката, докато той я отдръпна от рамото му. Трябваше да посети още двама от оцелелите.
— Вижте, наистина нямам време за това. Тъй че позволете да ви задам няколко откровени въпроса. Има ли клиентът ви заболявания, предавани по полов път, за които би трябвало да знам? Има ли в медицинската му биография данни за употреба на наркотици? Питам ви просто защото ако ми се наложи да прегледам цялата му медицинска биография, тези неща имат свойството да попадат в неподходящи ръце. Не държите пълната му медицинска биография да попада в пресата. Нали?
Адвокатът го зяпна.
— Това е привилегирована информация. Издаването ѝ би било углавно нарушение.
— И потенциално сериозна неприятност — добави Еф, задържайки погледа си още една секунда върху адвоката за максимално въздействие. — В смисъл, представете си, че някой изкара вашата медицинска биография в интернет и я видят всички.
Адвокатът бе онемял, когато Еф мина между двамата бодигардове на път към изхода.
Джоан Лус, партньор в адвокатска фирма, майка на две деца, възпитаничка на Суартмор, жителка на Бронксвил и член на Младежката лига, седеше на дунапренения матрак на болничното си легло в изолационното отделение, загърната все още в нелепия болничен халат и драскаше бележки по обвивката на коравата възглавница. Драскаше, чакаше и въртеше нервно пръстите на босите си крака. Не ѝ бяха върнали телефона. Трябваше да умолява и да заплашва, само за да ѝ дадат молив.
Канеше се да позвъни отново, когато сестрата най-после отвори вратата и влезе. Джоан изписа на лицето си респектиращата си усмивка и я посрещна с думите:
— А, ето ви и вас. Тъкмо се чудех. Как се казваше онзи доктор, дето беше тук?
— Не е доктор от болницата.
— Това го разбирам. Питам за името му.
— Доктор Гудуедър.
— Гудуедър. — Записа го. — Личното име?
— Доктор. — Сестрата се усмихна равнодушно. — За мен всички са с едно лично име. Доктор.
Джоан примижа все едно, че не беше сигурна дали е чула добре и леко помръдна на леглото.
— И беше изпратен тук от Центъра за контрол на болестите?
— Да, мисля. Остави нареждания за много тестове…
— Колко още оцеляха от катастрофата?
— Всъщност, катастрофа нямаше.