Пробуждане
Еф се върна до хангара с електрокар, като остави Джим с доктор Барнс, освобождавайки по този начин свободно пространство за себе си и Нора.
Болничните паравани бяха издърпани изпод крилото на 777, насмолената настилка беше прибрана. От предната и задната изходни врати вече висяха стълби и отряд служители на НКБП работеха близо до кърмовия товарен люк. Самолетът вече се третираше като сцена на местопрестъпление. Еф завари Нора в комбинезон „Тайвек“ и латексови ръкавици, с коса, прибрана под хартиена шапка. Облеклото ѝ не предполагаше биологична защита, а служеше за опазване на доказателствен материал.
— Изумително беше, а? — каза му тя за поздрав.
— Аха. — Носеше свитък със самолетни схеми под мишницата си. — Веднъж в живота.
На една маса бяха наредили чаши с кафе, но Еф си измъкна картонена кутия с охладено мляко от купата с лед, разкъса я и я изля в гърлото си. Откакто беше зарязал алкохола, жадуваше за чисто мляко като прегладняло за калций дете.
— Тук все още нямаме нищо — заговори Нора. — НКБП изваждат гласовите записи и данните от полета. Не съм сигурна защо си мислят, че черните кутии ще проработят, след като всичко друго на самолета се издъни катастрофално, но се възхищавам на оптимизма им. Дотук технологията ни доведе точно до никъде. Вече минаха двайсет часа, а случаят си е все така отворен.
Нора беше може би единственият човек, когото бе познавал някога, който работеше по-добре под напрежение. Пълна противоположност на останалите хора.
— Някой да е влизал вътре в самолета, след като извадиха телата?
— Не мисля. Още не.
Еф понесе схемите си по стълбата на колела и влезе в машината. Всички седалки вече бяха опразнени и осветлението беше нормално. Единствената друга разлика от гледна точка на двамата с Нора бе в това, че не бяха вече в изолационните си костюми. Сега и петте сетива им бяха на разположение.
— Подуши ли го това? — каза Еф.
— Кое?
— Амоняк. Част от него.
— И… фосфор? — Миризмата я накара да потръпне. — Това ли ги е убило?
— Не. Самолетът беше чист откъм газ. Но… — Озърташе се. Търсеше нещо, което не можеха да видят. — Нора, би ли слязла да донесеш лампи?
Докато я нямаше, Еф мина през кабината, за да спусне сенниците на прозорците, както бяха предишната нощ.
Нора се върна с две живачно-кварцови лампи, които излъчваха „черна“ светлина. Подобни се използваха в увеселителните паркове и от тях белият изпран памук блестеше призрачно. Еф си спомни деветия рожден ден на Зак, който отпразнуваха в една „космическа“ боулинг зала. Тогава всеки път, щом момчето се засмееше, зъбите му блясваха ярко бели.
Запалиха лампите и тъмната кабина мигновено се преобрази във влудяващ вихър от цветове, в гигантска мацаница, покрила пода и седалките, с черни силуети на местата, където бяха седели пътниците.
— О, Боже… — промълви Нора.
Даже таванът беше покрит с част от блестящото вещество, наплескано на размазани шарки.
— Не е кръв — каза Еф, стъписан от гледката. Гледането през задната кабина бе все едно да се взираш в платно на Джак Полок. — Някакъв вид биологична материя е.
— Каквото и да е, пръснало се е навсякъде. Сякаш нещо се е взривило. Но откъде?
— Оттук. Точно оттук, където стоим. — Той коленичи и огледа килима. Миризмата там беше по-остра. — Трябва да вземем проба от това чудо, за да го изследваме.
— Мислиш ли?
Еф се изправи отново, все още изумен.
— Погледни това. — Показа ѝ страница от самолетните схеми. Очертаваше авариен достъп за серията Боинг 777. — Виждаш ли този затъмнен модул в предната част на самолета?
Видя го.
— Прилича на стълбище.
— Точно зад пилотската кабина.
— Какво означава „Г.З.О.П.Е.“?
— Горна зона за отдих на полетния екипаж — обясни Еф. — Стандарт при тези големи птици за дълго разстояние.
Нора го изгледа.
— Някой проверил ли е там горе?