Гюс сгъна листовете и плика от жабката, натика ги в джобовете си, пресуши останалото от първата бира, смачка кутията на бучка алуминий и излезе от кабината. След миг колебание влезе отново и с кърпата изтри волана, копчетата на радиото, жабката, дръжките на вратата отвътре и отвън, и всичко друго, което мислеше, че може да е пипнал.
Огледа из гаража. Единствената светлина вече идваше между перките на вентилатора, а прахта се стелеше като мъгла в смътните ѝ лъчи. Гюс изтри ключа за запалване, после заобиколи отстрани до задните врати на буса. Само за проба опита дръжките. Бяха заключени.
Помисли за миг, а после любопитството го надви. Опита ключа.
Ключалките бяха различни от запалването. Това отчасти го облекчи.
Терористи, мина му през ума. Би могло да съм един шибан терорист вече. Докарал съм кола, фрашкана с експлозиви.
Това, което можеше да направи, бе да изкара товарния бус оттук. Да го паркира пред най-близкия полицейски участък, да остави бележка на прозореца. Да ги накара да видят има ли нещо или няма.
Но тези шибани кучи синове имаха адреса му. Адреса на неговата мадре. Кои бяха те?
Ядоса се и горещината на срама го прониза по гърба. Блъсна веднъж с юмрук по страната на белия минибус, показвайки недоволството си от сделката. Отвътре отекна задоволителен звук, който наруши тишината. После се предаде, хвърли ключа на предната седалка и блъсна с лакът шофьорската врата — нов задоволителен звук.
Но след това, вместо гаражът отново да затихне бързо, Гюс чу нещо. Или му се стори, че чу. С последните лъчи светлина, пропълзели през решетката на вентилатора, Гюс тръгна право към затворените задни врати и се заслуша, като почти опря ухо до багажника.
Нещо. Почти като… ръмжащ стомах. Същият кух, къркорещ глад. Раздвижване.
О, я майната му — реши той и отстъпи назад. Станалото — станало. Стига бомбата да гръмне под Сто и десета, какво ми пука?
Глухо, но съвсем отчетливо дрънн от вътрешността на буса го накара да подскочи назад. Хартиената торба с втората бира се изплъзна под свитата му ръка, кутията се пръсна и разля пенливата течност по прашния под.
Разлятото се утаи на сива пяна и Гюс се наведе да почисти оцапаното, после се спря присвит, с ръка върху подгизналата торба.
Товарният бус едва забележимо се наклони. Пружините под рамата звъннаха леко.
Нещо се беше раздвижило или изместило вътре.
Гюс се изправи, остави долу пръсналата се бира и тръгна заднешком към изхода, а обувките му застъргаха в зърнистия под. След няколко крачки се спря и се овладя с усилие. Номерът му в подобни ситуации бе да си мисли, че някой го наблюдава как губи хладнокръвие. Обърна се и тръгна спокойно към затворената гаражна врата.
Пружината отзад изскърца отново и забави стъпката му, но не можа да го спре.
Стигна до черното табло с червен бутон до вратата. Шибна го с широката част на дланта си, но не последва нищо.
Удари го още два пъти, първия бавно и леко, втория — силно и бързо. Пружинният спусък като че ли беше заял от неупотреба.
Бусът изскърца отново и Гюс не си позволи да се озърне назад.
Гаражната врата беше направена от гладка стомана, без ръкохватки. Нищо за дърпане. Изрита я веднъж и тя едва издрънча.
Ново блъскане от вътрешността на минибуса, почти в отговор на неговото, последвано от силно изскърцване и Гюс отново се хвърли към бутона. Шибна го отново мълниеносно бързо и най-сетне скрипецът забръмча, моторът прещрака и веригата се задвижи.
Вратата започна да се повдига от земята.
Гюс се озова навън преди да се е вдигнала наполовина, изпълзя като рак на тротоара и бързо си пое дъх. Обърна се и изчака, изгледа как вратата се отвори догоре, задържа се и отново се спусна надолу. Увери се, че е затворена плътно и нищо не се е измъкнало навън.
След това се огледа, успокои нервите си и опипа шапката на главата си. Закрачи към ъгъла гузно нетърпелив да остави още една пресечка между себе си и колата. Прекоси Веси стрийт и се озова пред бариерите на Джърси и строителните огради около карето на бившия Световен търговски център. Всичко вече бе разкопано. Огромният изкоп бе като зейнала рана между кривите улици на Долен Манхатън, с кранове и строителни камиони, които отново застрояваха терена.
Гюс се отърси от вледеняващия мраз. Разгъна телефона до ухото си.