— Феликс, къде си, амиго?
— На Девета, към центъра. К’во става?
— Нищо. Просто ела тук веднага. Направих нещо, което трябва да забравя.
Еф пристигна в Болничен медицински център „Ямайка“ побеснял.
— Как така са си заминали?
— Доктор Гудуедър — заговори администраторката, — нищо не можехме да направим, за да ги принудим да останат тук.
— Казах ви да поставите охрана и да задържите мазния адвокат на онзи тип Боливар отвън.
— Поставихме охрана. Цял офицер от полицията. Погледна съдебното разпореждане и ни каза, че не можел да направи нищо. И… не беше адвокатът на рокзвездата. Беше адвокатката мис Лус. Фирмата ѝ. Нахлуха направо през главата ми, директно в болничния борд.
— Защо нищо не знам за това?
— Опитахме се да се свържем с вас. Обадихме се на човека ви за контакт.
Еф се обърна рязко. Джим Кент стоеше по-назад с Нора. Изглеждаше стъписан. Извади телефона си и превъртя повикванията си.
— Не виждам… — Погледна го извинително. — Може да са ония слънчеви петна от затъмнението, нещо такова. Изобщо не съм получил повикванията.
— Хванах гласовата ви поща — каза администраторката.
Джим провери отново.
— Чакайте… Имало е повиквания, които може да съм пропуснал. — Вдигна очи към Еф. — При толкова много неща, които ставаха, Еф… боя се, че изтървах топката.
Тази новина охлади бяса на Еф. Изобщо не беше присъщо за Джим да прави каквито и да било грешки, особено в такъв критичен момент. Зяпна в доверения си сътрудник и гневът му се стопи в дълбоко разочарование.
— Моите четири най-добри попадения в разрешаването на тая главоблъсканица просто са си излезли от тази врата.
— Не четири — каза администраторката зад него. — Само три.
Еф се обърна.
— Какво имате предвид?
В изолационното отделение зад пластмасовите завеси капитан Дойл Редфърн седеше на леглото си. Изглеждаше изтощен. Белите му ръце бяха отпуснати на възглавница в скута му. Сестрата обясни, че отказвал всякаква храна, оплаквал се от стягане в гърлото и постоянно гадене, отказвал дори малки глътки вода. Интравенозната система в ръката му поддържаше телесната му хидратация.
Еф и Нора стояха при него с маски и ръкавици, изоставили пълната изолационна защита.
— Профсъюзът ми иска да ме извади оттук — заговори Редфърн. — Политиката на въздушните компании е: „Винаги обвинявай пилота за грешката.“ Никога не са виновни авиокомпаниите, претовареният график, икономиите за поддръжка. Сега ще се опитат да лепнат случилото се на капитан Моулдс, независимо от всичко. И на мен, може би. Но… нещо не е наред. Отвътре. Не се чувствам като себе си.
— Съдействието ви е критично важно за нас — каза Еф. — Не бих могъл да ви се отблагодаря достатъчно за това, че останахте, освен да заявя, че ще направим всичко по силите си, за да бъдете здрав отново.
Редфърн кимна, а Еф забеляза, че вратът му е скован. Опипа под челюстта му и затърси лимфните му възли, които бяха доста издути. Пилотът определено се бореше да надвие нещо. Нещо, свързано с толкова многото смърти в самолета или просто нещо, което бе натрупал по време на многобройните си пътувания?
— Такъв нов самолет, красива машина отвсякъде. Просто не мога да проумея как е изключила така напълно. Трябва да е било саботаж.
— Проверихме кислородната смес и водните резервоари. Всичко беше чисто. Нищо, което да покаже защо са умрели хората или защо самолетът е угаснал. — Еф заопипва подмишниците на пилота и намери там още лимфни възли, големи колкото дражета. — Все още ли не помните нищо около кацането?
— Нищо. Това ме побърква.
— Можете ли да измислите някаква причина вратата на пилотската кабина да остане незаключена?
— Никаква. Напълно против правилника на ФАА.
Нора се намеси:
— Случайно да сте прекарвал в горната зона за отдих на екипажа?
— Наровете? Бях там, да. Дремнах малко над Атлантика.
— Спомняте ли си дали сте разтеглил седалката?
— Вече бяха разтеглени. Там горе ти трябва място да си изпънеш краката. Защо?
— Да сте видял нещо необичайно? — попита Еф.
— Горе ли? Нищичко. Какво има за гледане?
Еф се отдръпна.
— А да знаете нещо за един голям сандък, натоварен в багажния отсек?
Капитан Редфърн поклати глава озадачен.
— Представа нямам. Но звучи все едно, че сте напипали нещо.
— Не бих казал. Все още сме объркани като вас. — Еф скръсти ръце. Нора беше включила живачно-кварцовата си лампа и обхождаше с нея ръцете на Редфърн. — Точно затова съгласието ви да останете, е толкова критично в този момент. Искам да преминете през пълна серия изследвания.