Атаката прехвърли чертата между веселието и страха. Дебелият мъж залитна между гъсто движещите се коли, все още стискайки в шепата си фалшивата коса и тълпата го последва. Вече го гонеха и ставаха все по-разгневени, ревяха след него. Феликс пое водачеството и прекоси движението към пешеходния остров след онзи тип. Гюс продължи с тях, но остана по-назад от тълпата. Запровира се между надуващите клаксони коли. Завика след Феликс да се разкара, да сложи край на шантавата игра. Това нямаше да свърши добре.
Дебелият тръгна към някакво семейство. Хората бяха застанали на пешеходния остров да позяпат Таймс скуеър нощем. Налетя им откъм гърба, както бяха заклещени от профучаващия наоколо трафик и когато бащата се опита да се намеси, голият го блъсна силно и го събори. Майката като че ли беше по-загрижена да покрие очите на децата, за да не видят голотиите му, отколкото да се защити. Сграбчил я за тила, лудият я дръпна към корема си и провисналите си гърди. Устата му се отвори все едно, че искаше да я целуне. Но после продължи да се отваря като змийска паст, а челюстта явно се изкълчи с тихо изпукване.
Гюс не понасяше туристи, но дори и не помисли, когато налетя зад мъжа и стегна главата му в ключ. Започна да го души силно, но вратът на типа се оказа изненадващо мускулест под тлъстата плът. Гюс обаче имаше предимство, мъжът пусна жената и тя падна върху съпруга си пред разпищелите се деца.
Гюс обаче се оказа заклещен. Продължаваше да държи голия мъж в ключ, а едрият мечок въртеше ръце да го докопа. Феликс отпред налетя да му се притече на помощ… Но после изведнъж се спря. Беше зяпнал в лицето на голия все едно, че нещо там ужасно не беше наред. Няколко души зад него реагираха по същия начин, други се обърнаха и се разбягаха в паника, но Гюс не можа да разбере защо. Усети обаче как вратът под ръката му набъбна и се раздвижи много неестествено — почти все едно, че преглъщаше странично. Погнусата, изписана на лицето на Феликс, го накара да си помисли, че лудият може би се задушава от хватката му, затова Гюс отпусна малко…
… точно колкото непознатият да го изблъска с косматия си лакът със силата на побесняло животно.
Гюс падна на тротоара, а шапката му изхвърча от главата. Обърна се и видя как се изтъркаля на платното между фучащите коли. Скочи на крака и се спусна да догони парите си… но ревът на Феликс го накара рязко да се обърне. Смахнатият беше награбил приятеля му в някаква безумна прегръдка и устата му се приближаваше към врата на Феликс. Гюс видя как ръката на Феликс измъкна нещо от задния му джоб и го отвори с плесване на китката.
Гюс скочи към Феликс преди да е успял да използва ножа. Заби рамо в хълбока на дебелия мъж, усети как изпращяха ребрата и туловището му се просна долу. Феликс също падна, а Гюс видя струята кръв, потекла по шията му и — още по-стъписващо — неподправения ужас, изписан на лицето на приятеля му. Феликс се надигна и пусна ножа, за да се хване с две ръце за врата. Гюс не помнеше да го е виждал някога толкова ужасен. Разбираше, че е станало — че става — нещо съвсем ненормално, просто не знаеше какво. Знаеше само, че трябва да действа бързо, за да накара приятеля си да се вземе в ръце.
Посегна за ножа и грапавата му черна дръжка лепна в ръката му, докато голият мъж се изправяше на крака. Лудият стоеше, покрил устата си с ръка все едно, че искаше да задържи нещо вътре в нея. Нещо, което се гърчеше. Дебелите му бузи и брадичката бяха зацапани с кръв — кръвта на Феликс — когато зяпна в Гюс, изпънал напред свободната си ръка.
Задейства се бързо — по-бързо, отколкото се полагаше за мъж с неговото тегло — и блъсна отново Гюс долу, преди да успее да реагира. Голата глава на Гюс се натресе в плочите на тротоара… и за миг всичко затихна. Видя билбордовете на Таймс скуеър, които замигаха над него като в забавен каданс… отгоре го зяпна момиче. Фотомодел, облечена само по сутиен и прашки… след това надвисналият над него дебелак. Нещо в устата му се движеше, когато го зяпна с празните си тъмни очи…
Мъжът се смъкна на коляно и избълва онова нещо от гърлото си. Розово и настръхнало, то се изстреля към Гюс като изпънат жабешки език. Гюс посече с ножа си в него, закълца и замушка като сънуващ, който се бие с чудовищно същество в кошмара си. Не знаеше какво е, знаеше само, че иска да го разкара от себе си, да го убие. Дебелият залитна назад и издаде някакъв звук, подобен на квичене на прасе, когато го колят. Гюс продължаваше да сече, разпра шията му и ножът закълца в гърлото.
Изрита и се издърпа назад, а типът отново се вдигна на крака, притиснал с ръце устата и гърлото си. Кървеше, но не беше кръв, а някакво бяло и лепкаво вещество, по-гъсто и по-светло от мляко. После залитна назад от ръба на тротоара и падна на уличното платно между движещите се коли.