Беше безформено и изсъхнало. Артериалният строеж също беше променен, кръвоносната система бе станала по-опростена, самите артерии бяха покрити с тъмна злокачествена тъкан.
— Невъзможно — промълви Нора. — Едва са минали трийсет и шест часа от кацането на самолета.
След това Еф разряза шията на Редфърн, като оголи гърлото. Новият орган се оказа вкоренен в ларинкса, израснал от фалшивите гласни връзки. Издатъкът, който явно действаше като жило, лежеше отпуснат. Свързваше се направо с трахеята, всъщност се беше запоил към нея също като злокачествен тумор. Еф предпочете да не реже повече с надеждата, че ще може по-късно да извади целия мускул, орган или каквото беше там, за да го проучи изцяло и да определи функцията му.
В този момент телефонът му иззвъня. Обърна се, за да даде възможност на Нора да го извади от джоба му с чистите си ръкавици.
— Директорът на Главна съдебномедицинска инспекция — прочете на дисплея тя. Отговори вместо Еф и след като слуша няколко секунди, отвърна:
— Идваме веднага.
Директор Барнс пристигна в ГСМИ на ъгъла на Тридесета и на Първа едновременно с Еф и Нора. Слезе от колата си, с все същата козя брадичка и с униформата като на морски пехотинец. Пресечката беше задръстена с полицейски коли. Телевизионни екипи разставяха оборудването си пред тюркоазната фасада на сградата на моргата.
Удостоверенията им осигуриха достъп чак до д-р Джулиъс Мирнщайн, главният съдебен лекар за Ню Йорк. Ако се изключат няколкото туфи кафява коса отстрани и на тила, Мирнщайн беше плешив мъж с издължено лице и със сприхав нрав. Над сивите си панталони беше навлякъл задължителната лекарска престилка.
— Смятаме, че снощи тук са нахлули с взлом… не знаем. — Д-р Мирнщайн се озърна към един съборен компютърен монитор и разпилени от чашата моливи. — Не можем да се свържем по телефона с никого от нощния персонал. — Погледна за потвърждение асистентката си, която държеше телефон до ухото си. Тя кимна утвърдително. — Моля, последвайте ме.
В подземната морга всичко изглеждаше наред, от почистените маси за аутопсия до повърхностите на плотовете, теглилките и измервателните уреди. Никакви следи от вандализъм нямаше тук. Д-р Мирнщайн продължи по пътеката през огромното хладилно помещение и изчака Еф, Нора и д-р Барнс да го последват.
Хладилните камери, в които държаха телата, бяха празни. Всички носилки все още си бяха там заедно с няколко захвърлени чаршафи и части от дрехи. Покрай лявата стена бяха останали няколко мъртви тела. Всички жертви от самолета бяха изчезнали.
— Къде са? — попита Еф.
— Ами там е работата — отвърна д-р Мирнщайн. — Не знаем.
Директор Барнс го изгледа продължително.
— Да не би да ми казвате, че сте убеден, че някой е нахлул снощи тук и е откраднал четирийсет и няколко трупа?
— Предположението ви е не по-добро от моето, д-р Барнс. Надявах се вашите хора да ме осветлят.
— Е, не може просто да са си тръгнали — изтъкна д-р Барнс.
— А какво е положението в Бруклин? Ами в Куинс? — попита Нора.
— Още не съм се чул с Куинс — отговори ѝ Мирнщайн. — От Бруклин обаче новините са същите.
— Същите? — ахна Нора. — Телата на жертвите са изчезнали?
— Именно — потвърди докторът. — Повиках ви тук с надеждата, че може би вашата агенция е прибрала тези тела без наше знание.
Барнс изгледа Еф и Нора. Двамата поклатиха глави.
— Господи. Трябва да се обадя на Федералната авиационна администрация.
Еф и Нора изчакаха Барнс да се отдалечи от д-р Мирнщайн и го догониха, преди да е успял да се свърже.
— Трябва да поговорим — заяви Еф.
Директорът запремества с тревога поглед от единия към другия.
— Как е Джим Кент?
— Изглежда добре. Твърди, че се чувства добре.
— Добре — каза Барнс. — Какво му е?
— Има пробождане в шията чак до гърлото. Същото като при жертвите на Полет 753.
Барнс се намръщи.
— Как е възможно това?
Еф му описа набързо бягството на Редфърн от скенера и последвалото нападение. От голям плик извади снимката от ЯМР-то и я лепна на таблото, като включи фоновата светлина.
— Това е снимката на пилота „преди“.
Основните му органи се виждаха. Всичко изглеждаше нормално.
— Да?
— А ето как стоят нещата „след“.
Постави снимка, на която се виждаше обгърнатият в сенки торс на Редфърн.
Барнс постави очилата си.
— Тумори ли?
— Ами… Хм… Трудно е да се обясни — отговори му Еф. — Но е нова тъкан. Захранва се от органите, които бяха напълно здрави само допреди двайсет и четири часа.