— Чух, че си убил човек.
Усмивката на Гюс угасна.
— Но не те е ранил, а? Раната на лицето ти е от полицията, нали?
Този път Гюс го изгледа навъсено все едно, че старецът можеше да е нещо като информатор в затвора.
— Тебе какво те бърка?
— Погледна ли в устата му? — каза Сетракян.
Гюс се обърна към него. Старецът се беше навел напред почти като в молитва.
— Какво знаеш за това?
— Знам — отвърна старецът, без да вдига глава. — Знам, че чума се е развихрила в този град. А скоро — и в целия свят.
— Никаква чума не беше. Оня беше някакъв побъркан психопат с нещо като… шибан език, който излизаше от… — Почувства се тъпо да го каже на глас. — Е, какво, мамка му, беше това?
— Бил си се с мъртвец, обладан от болест.
Гюс си спомни изражението на лицето на дебелия мъж, бездушно и жадно. И бялата му кръв.
— Какво… като скапано зомби?
— Представи си по-скоро мъж в черно наметало. Остри зъби. Странен говор. — Сетракян извърна глава към Гюс, за да може да го чуе по-добре. — Сега махни наметалото и зъбите. Странния акцент. Махни всичко странно по него.
Гюс се хвана за думите на стареца. Трябваше да разбере. Трезвият му глас и страхът, затаен в мрачния му тон, бяха заразителни.
— Слушай внимателно какво ти говоря — продължи старецът. — Твоят приятел тук. Той е заразен. Би могло да се каже — ухапан.
Гюс се вгледа в неподвижния Феликс.
— Не. Не, той само… Ченгетата, те го нокаутираха.
— Той се променя. В плен е на нещо съвсем непонятно за теб. Болест, която превръща хората в не-хора. Това лице вече не е твоят приятел. Той е превърнат.
Гюс си спомни как дебелият мъж се бе нахвърлил върху Феликс. Маниакалната му прегръдка. Устата му, която се приближаваше към шията на приятеля му. И изражението на лицето на Феликс — ужас и благоговение.
— Усещаш ли колко е горещ? Метаболизмът му е убийствено бърз. Нужна е огромна енергия за превръщането. Промените, които сега стават в тялото му, са болезнени, катастрофални. Развитието на паразитна система от органи, която да се приспособи към новото му състояние на съществуване. Превъплъщава се в хранещ се организъм. Скоро, двайсет до трийсет и шест часа след началото на заразата, но най-вероятно тази нощ, той ще се надигне. Ще бъде жаден. Няма да се спре пред нищо, за да утоли жаждата си.
Гюс зяпна стареца като в полусън.
— Обичаш ли приятеля си? — каза Сетракян.
— Какво?
— Под „обич“ имам предвид уважение, респект. Ако обичаш приятеля си… ще го унищожиш преди да се е превърнал окончателно.
Очите на Гюс помръкнаха.
— Да го унищожа?
— Убий го. Иначе той ще превърне и теб.
Гюс бавно поклати глава.
— Но… щом казваш, че вече е мъртъв… как мога да го убия?
— Има начини. Как уби мъжа, който ви нападна?
— С нож. Онова, дето излезе от устата му… прерязах шибаното нещо.
— Гърлото му ли?
Гюс кимна.
— И него. После един камион го удари и довърши работата.
— Отделянето на главата от тялото е най-сигурният начин. Слънчевата светлина също действа. Пряката слънчева светлина. Има и други, по-древни методи.
Гюс се обърна отново, за да погледне Феликс. Лежеше все така неподвижно. Едва дишаше.
— Защо никой не знае за това? — Извърна се отново към Сетракян, зачуден кой от двамата е лудият. — Кой си ти всъщност, старче?
— Елизалде! Торез!
Гюс дотолкова беше погълнат от разговора, че така и не видя кога ченгетата са влезли в килията. Вдигна глава, щом чу името си и това на Феликс, и видя приближаващите се към тях четирима настръхнали за бой полицаи с латексови ръкавици на ръцете. Изправиха го на крака преди изобщо да е разбрал какво става.
Потупаха Феликс по рамото, един го перна по коляното. След като не можаха да го събудят, го вдигнаха, пъхнали ръце под мишниците му. Главата му увисна и краката му се повлякоха по пода, докато го измъкваха навън.
— Чуйте ме, моля ви. — Сетракян се беше изправил зад тях. — Този човек… той е болен. Опасно болен. Има заразна болест.
— Ами защо ги носим тия ръкавици бе, лихварю? — извика през рамо един от полицаите. Дръпнаха отпуснатите ръце на Феликс и го повлякоха през вратата. — Непрекъснато си имаме работа със сифилистици.
— Трябва да го изолирате, чувате ли ме? Затворете го отделно.
— Спокойно, сарафино. Винаги предлагаме специално медицинско обслужване на убийците.
Докато затваряха вратата на килията, очите на Гюс се задържаха върху стареца. Ченгетата го поведоха.