Нора отново се огледа из помещението.
— Не виждам никакви разпятия или светена вода. Никакви връзки чесън.
— Чесънът има някои интересни имунологични свойства и може да се използва сам за себе си, тъй че присъствието му в митологията има биологично обяснение. Но разпятията и светената вода? — Сви рамене. — Продукти на своето време. Продукти на трескавото въображение на един ирландски автор от Викторианската епоха и на религиозния климат от онези дни.
Скептичните им изражения не изненадаха Сетракян.
— Те винаги са били тук — продължи той. — Гнездели са, хранели са се. Тайно и на тъмно, защото такава е природата им. Седмина са първите. Наричат ги Древните. Господарите. Не са по един на континент. По правило не живеят отделно, а са кланови създания. Докато съвсем наскоро — „наскоро“, като отчитаме неограничената им жизнена продължителност — са се разпръснали из най-обширната суша, тоест това, което днес познаваме като Европа и Азия, Руската федерация, Арабския полуостров и африканския континент. С други думи, Стария свят. Имало е разцепление, сблъсък вътре в техния вид. Не знам какво е естеството на този раздор, но да речем, че този разлом помежду им е предшествал с няколко столетия откриването на Новия свят. После основаването на американските колонии отворило вратата към нова и плодородна земя. Трима са останали в Стария свят, а трима са тръгнали към новия. И двете страни уважили владенията на другата. Било е сключено примирие и то се е поддържало.
— Проблемът е бил този седми Древен — продължи професорът-антиквар. Ренегат, обърнал гръб и на двете фракции. Макар в момента да не мога да го докажа, внезапният характер на този акт ме кара да мисля, че той стои зад това.
— Това — повтори Нора.
— Това нахлуване в Новия свят. В нарушение на официалното примирие. Това нарушаване на баланса в съществуването на расата им. По същество това е акт на война.
— Война на вампири — промърмори Еф.
Сетракян се усмихна на себе си.
— Опростявате го, защото не можете да повярвате. Смалявате. Омаловажавате. Защото сте възпитан да се съмнявате и развенчавате. Да свеждате всичко до малка група известни за по-лесно смилане. Защото сте доктор, човек на науката и защото това е Америка — където всичко е познато и понятно, където Бог е благонамерен диктатор и бъдещето винаги трябва да бъде прекрасно.
Плесна несръчно с кривите си длани и замислено докосна устни с голите върхове на пръстите си.
— Такъв е духът тук. И той е красив. Наистина. Не се подигравам. Чудесно е да вярваш само в онова, в което желаеш да вярваш и да отхвърляш всичко друго. Наистина уважавам скептицизма ви, д-р Гудуедър. И ви казвам това с надеждата, че вие също ще уважите опита ми в тази материя и ще допуснете наблюденията ми до своя високо цивилизован и научен ум.
— Значи твърдите, че самолета… един от тях е бил на него. Този ренегат.
— Точно така.
— В ковчега. В товарния отсек.
— Ковчег, пълен с пръст. Те са от земята и обичат да се връщат в първоначалната си форма. Като червеи. Вермис. Заравят се в земята, за да гнездят. Бихме го нарекли сън.
— Далече от дневната светлина — каза Нора.
— От слънчева светлина, да. Най-уязвими са, когато се превръщат.
— Но вие казахте, че е война на вампири. Но не е ли на вампири срещу хора? Всички тези мъртви пътници?
— Това също ще ви е трудно да го възприемете. Но за тях ние не сме врагове. Не сме достойни врагове. Дори не израстваме до това ниво в очите им. За тях ние сме плячка. Ние сме храна и пиене. Животни в кошара. Бутилки на рафта.
Еф усети, че го побиват ледени тръпки, но бързо се овладя.
— Някой би казал, че това звучи твърде много като научна фантастика, нали?
Сетракян изпъна показалеца си към него.
— Онова устройство в джоба ви. Мобилният ви телефон. Натискате няколко цифри и веднага започвате разговор с човек от другия край на света. Това е научна фантастика, д-р Гудуедър. Сбъдната научна фантастика. — При тези думи Сетракян се усмихна. — Искате доказателство?
Отиде до ниска скамейка, поставена до дългата стена. На нея имаше нещо, покрито с черна коприна и той се пресегна някак странно към него. Изпъна ръка, хвана с два пръста най-близкия край на покривката, като задържа тялото си колкото може по-далече от предмета и дръпна плата.
Стъклен съд за проби, какъвто можеше да се намери във всеки магазин за медицинско оборудване.
Вътре, потопено в мътна течност, плуваше добре запазено човешко сърце.
Еф се спря и го огледа от няколко стъпки разстояние.