Докато стоеше зад втората врата на изолационното отделение, Еф си нахлузи латексови ръкавици. Би настоял и Сетракян да направи същото, но поредния поглед към кривите му пръсти го усъмни дали това въобще би било възможно. Влязоха в стаята на Джим Кент, единствената заета в иначе празното отделение. В момента Джим спеше. Още бе облечен със своите си дрехи. Гърдите и ръцете му бяха накичени с кабели, които водеха към апаратура, чиито датчици тихо писукаха. Дежурната сестра ги беше уведомила, че състоянието му толкова се влошавало, че всички автоматични аларми — за сърдечен пулс, кръвно налягане, дишане, кислородни нива — трябвало да се приглушат, тъй като се включвали непрекъснато.
Еф мина през прозрачните полиетиленови завеси. Усети напрежението у Сетракян, застанал до него. С приближаването им всички датчици отчетоха рязко повишение на жизнените показатели на Кент. Крайно необичайно.
— Като червея в стъкленицата — прошепна Сетракян. — Той ни усеща. Усеща кръвта наблизо.
— Не може да бъде.
Еф се доближи още. Жизнените нива и мозъчната активност на Джим скочиха.
— Джим — повика го Еф.
Лицето на приятеля му беше отпуснато в съня, а мургавата му кожа беше добила маджунено сивкав цвят. Еф забеляза, че зениците му се движат под клепачите му бързо като в РЕМ-фаза.
Сетракян отмести последния пласт прозрачни завеси пред болничното легло със сребърната вълча глава на високия си бастун.
— Не се приближавайте прекалено — предупреди ги старецът. — Той се превръща. — Бръкна в джоба на палтото си. — Огледалото ви. Извадете го.
Вътрешният преден джоб на якето на Еф беше натежал от огледало с размери 10 на 8 см, обгърнато в сребърна рамка. Една от многото вещи, събрани от стареца в подземната му вампирска оръжейна.
— Виждате ли се в него?
Еф видя отражението си в старото надраскано стъкло.
— Да.
— Моля, погледнете ме и мен през него.
Еф го завъртя под ъгъл, за да може да види лицето на стареца.
— Виждам ви.
— Вампирите нямат отражение — сети се Нора.
— Не съвсем — отвърна ѝ Сетракян. — Сега ви моля много внимателно да погледнете и него.
Огледалото беше толкова малко, че на Еф му се наложи да се доближи още една крачка към леглото. Протегна ръката си и задържа стъклото под ъгъл над главата на Джим.
В началото не можа да хване отражението му. Образът създаваше впечатлението, че ръката на Еф трепери ужасно. Но фонът, възглавницата и рамката на леглото бяха неподвижни.
Лицето на Джим се виждаше като в мъгла. Изглеждаше все едно, че главата му се тресе с невероятна бързина или вибрира с такава сила, че правеше чертите му неразличими.
Отдръпна бързо ръката си.
— Със сребърен гръб е — каза Сетракян и потупа своето огледало. — Това е ключът. Днешните масово произвеждани хромирани огледала не могат да разкрият нищо. Но огледалото със сребърен гръб винаги казва истината.
Еф отново се погледа в огледалото. Нормално. Освен лекото треперене на ръката му.
Отново насочи под ъгъл стъклото към главата на Кент, като се постара да го държи неподвижно и отново видя лицето му, размито като в мараня. Все едно, че тялото му бе в някакъв неудържим спазъм и вибрира с такава бързина и сила, че чертите му не можеха да се уловят.
При все това с невъоръжено око изглеждаше, че лежи неподвижно и спокойно.
Еф подаде огледалото на Нора и тя сподели удивлението, както и страха му.
— Това означава, че… че се превръща в нещо… в нещо като капитан Редфърн.
— След обикновената инфекция могат да приключат с трансформирането си и да се активират за хранене само след денонощие. Нужни са седем нощи за пълното им превръщане, за цялостното превземане на тялото от болестта. Тя го преобразува за своите си цели — превръща го в паразит. После след около трийсет нощи се достига пълна зрялост.
— Пълна зрялост ли? — повтори Нора.
— Молете се да не видим тази фаза — отвърна старецът. Посочи към Джим. — Артериите на човешкия врат предлагат най-бързата точка за достъп, макар че бедрената артерия е друг пряк път към кръвоносната ни система.