Срезът на шията беше толкова изряден, че на пръв поглед не се забелязваше.
— Защо кръв? — зачуди се Еф.
— Кислород, желязо и други хранителни вещества.
— Кислород ли? — попита Нора.
Сетракян кимна.
— Тялото на заразения се променя. Част от превръщането се състои в сливането на кръвоносната и храносмилателна система. Стават едно цяло. Почти като при насекомите. В собствената им кръвна субстанция липсва съчетанието желязо-кислород, което придава червения цвят на човешката кръв. Тяхната е бяла.
— А органите? — попита Еф. — Органите на Редфърн изглеждаха като обхванати от рак.
— Телесната им система бива погълната и трансформирана. Вирусът я завладява. Повече не дишат. Дишането им е рудиментарен рефлекс, при който не се приема кислород. Ненужните им бели дробове след време изсъхват и се преобразуват.
— Когато Редфърн нападна, от устата му се показа добре развит израстък — каза Еф. — Като напълно оформено мускулесто жило под езика.
Сетракян кимна все едно, че двамата с Еф обсъждаха метеорологичната обстановка над Ню Йорк.
— Когато се хранят, то се изпълва с кръв. Плътта им се зачервява почти до пурпур. Почервеняват очните кълба, епидермисът. Това жило, както го наричате, всъщност е продукт на израждането и сливането на фаринкса, трахеята и белите дробове заедно с новообразувана плът. Прилича донякъде на обърнат ръкав на яке. Вампирът може да изкара този орган от гръдния си кош и да го изстреля на метър и половина — два. Ако направите дисекция на зрял индивид, ще откриете мускулна тъкан, торба, от която това се изхвърля при хранене. Единственото, което им е нужно на тия твари, е редовното поглъщане на чиста човешка кръв. Може би са като диабетици в това отношение. Не знам. Вие сте докторът.
— Мислех, че съм — измърмори Еф. — До скоро.
— А аз си мислех, че вампирите пият девича кръв — каза Нора. — Хипнотизират… превръщат се в прилепи…
— Придаден им е доста романтичен ореол — отвърна Сетракян. — Но истината е много по… как да го кажа?
— Извратена — предложи Еф.
— Отвратителна? — допусна Нора.
— Не. Банална. Усещате ли амоняка?
Еф кимна.
— Храносмилателната им система е много компактна — продължи Сетракян. — Не предлага никакво място за задържане на храната. Всяка несмляна плазма или други някакви утайки трябва да се изхвърлят, за да се отвори място за следващата порция. Също като кърлежа — екскретира, докато се храни.
Изведнъж температурата в помещението се промени. Гласът на Сетракян се сниши до леден шепот.
— Стригои — просъска той. — Тук.
Еф погледна към Джим, който беше отворил очи. Зениците му бяха бездънно черни, а склерата бе станала сивкаво оранжева подобно на нечестив залез. Взираше се в тавана.
Еф усети, че го жегна страх. Сетракян се вцепени. Чворестата му ръка стисна дългия бастун под дръжката със сребърната вълча глава, готова за удар. Беше настръхнал и Еф се стъписа от дълбоката древна омраза, която видя в очите на стареца.
— Професоре… — изтръгна се тих стон от устните на Джим.
После клепачите му отново се отпуснаха и Джим пак потъна в съноподобния си транс.
Еф се обърна към стареца.
— Как така той… ви познава?
— Не, той не ме познава. — отвърна Сетракян, все още нащрек и готов да удари. — Той сега е като търтей и се превръща в част от кошер. Тяло, съставено от много части, но с една воля. — Погледна Еф. — Това същество трябва да бъде унищожено.
— Какво? Не.
— Той вече не е вашият приятел. Преселил се е в свят отвъд границите на болестта. До няколко часа от него няма да е останало нищо. Освен това е изключително опасно да го държите тук. Ще стане както с пилота. Хората в сградата ще бъдат изложени на огромен риск.
— Ами ако… ако не получава кръв?
— Плътта му ще започне да се свива. След четирийсет и осем часа липса на храна тялото му ще започне да отпада. Човешката мускулатура и мастните клетки бавно и болезнено ще бъдат изконсумирани. Само вампирът ще надделее.
Еф клатеше глава.
— Трябва да съставя някакъв протокол за лечение. Ако тази болест е причинена от вирус, трябва да работя за намиране на средство против него.
— Лечението е само едно. Смърт. Унищожаване на тялото. Милостив край.
— Не сме ветеринари тук — възрази категорично Еф. — Не можем просто да премахваме хора, които са твърде болни, за да оцелеят.