— Значи твърдите, че пътниците от градските морги, онези, които целият град търси, просто са се върнали в домовете си?
Старият професор седеше на задната седалка с бомбето в скута си.
— Кръвта иска кръв — отвърна той. — След като се превърнат, превъплъщенците първо издирват все още незаразени близки и приятели. Връщат се нощем при онези, с които са имали емоционална връзка. Техните „скъпи“. Някакъв домашен инстинкт, предполагам. Също като животинския импулс, който води изгубените кучета на стотици мили обратно при собствениците им. Докато по-висшата им мозъчна функция отпада, налага се животинската им природа. Това са същества, тласкани от нуждите си. Да се хранят. Да се крият. Да гнездят.
— Обратно при хората, които скърбят за тях — каза Нора, седнала на предната седалка до Еф. — За да нападат и заразяват?
— Да се хранят. В природата на немрящите е да измъчват живите.
Еф мълчаливо отби от магистралата. Тази вампирска история му действаше като менталният еквивалент на тежката храна. Умът му отказваше да я смели. Дъвчеше и дъвчеше, но не можеше да преглътне.
Когато Сетракян го бе помолил да избере пътник от списъка на жертвите от Полет 753, първата, за която се сети, беше момичето Ема Джилбъртън. Онова, което още беше държало ръката на майка си в самолета. Изглеждаше добър тест за хипотезата на Сетракян. Как можеше единайсетгодишно мъртво момиче да извърви нощем целия път от моргата в Куинс до семейния си дом във Фрийбърг?
Сега обаче, спрял пред дома на Джилбъртън и загледан във внушителната сграда в колониален стил, разположена на широката странична улица с просторни жилища по нея, Еф осъзна, че може би допускат грешка. Щяха да събудят човек, който оплакваше края на семейството си, загубата на съпругата си и на единственото си дете.
Еф не беше особено наясно с тези неща.
Сетракян излезе от експлоръра, намести шапката на главата си и понесе дългия бастун, от чиято опора нямаше нужда. В този вечерен час улицата беше тиха, в някои от другите къщи светеше, но наоколо нямаше хора, нито преминаваха коли. Всички прозорци на къщата на Джилбъртън бяха тъмни. Сетракян подаде на спътниците си две захранвани с батерии лампи с тъмни крушки, които приличаха на техните живачно-кварцови лампи, само че бяха по-тежки.
Отидоха до входната врата и Сетракян натисна звънеца с главата на бастуна си. След като не дочакаха отговор, той опита бравата само с покритата си с ръкавица част на дланта си, като задържа голите си пръсти далече от топката. Без да оставя пръстови отпечатъци.
Еф осъзна, че старецът беше правил това преди.
Входната врата беше здраво заключена.
— Елате — подкани ги Сетракян.
Слязоха по стъпалата и обиколиха къщата. Задният двор представляваше широка поляна в края на стара гора. Ранната луна предлагаше прилична светлина. Беше достатъчна, за да отпечата смътните сенки на телата им по земята.
Сетракян спря и посочи с бастуна си.
Над мазето под ъгъл се издигаше капак. Вратите на избата зееха широко в нощта.
Старецът продължи натам с Еф и Нора след него. Към тъмното мазе водеха каменни стъпала. Сетракян огледа високите дървета, заграждащи задния двор.
— Не можем просто да влезем — каза Еф.
— След залез-слънце това е изключително неразумно — потвърди Сетракян. — Но не можем да си позволим лукса да чакаме.
— Не, имам предвид… това нахълтване. Трябва първо да се обадим в полицията.
Сетракян взе лампата от ръката му и го изгледа с укор.
— Това, което трябва да направим тук… няма да го разберат.
Включи лампата. Двете тъмночервени крушки засияха с тъмна светлина. Беше като медицинския уред, познат на Еф, но бе по-ярък, по-горещ и снабден с по-големи батерии.
— Черна светлина?
— Черната светлина — това са дългите вълни отвъд виолетовия край на видимия спектър. Известна е със съкращението UVA. Разкрива, но е безвредна. UVB — това са средните вълни, които могат да предизвикат слънчево изгаряне или рак на кожата. Това тук — той се постара да задържи лъча далеч от тях и от себе си, — излъчва къси вълни. UVC. Убива микробите, използва се за стерилизиране. Възбужда ДНК връзките и ги разбива. Прякото излагане е много вредно за човешката кожа. Но пък е основно оръжие срещу вампири.
Стиснал лампата, старецът заслиза по стълбите. В другата си ръка държеше дългия си бастун. Ултравиолетовият спектър по принцип предлагаше слабо осветление, а UVC-лъчът правеше ситуацията още по-мрачна, вместо да я облекчи. Малкият им отряд замени нощния мраз със студенината на бетоненото мазе, а мъхът по каменните стълбищни стени заблестя в призрачно бяло.