Вътре Еф различи тъмното очертание на стълбището, което отвеждаше към първия етаж. Видя пералното помещение със старомодна пинбол машина.
И тяло, лежащо на пода.
Мъж, облечен в карирана пижама. Еф се втренчи в него, поддавайки се на инстинкта си на опитен лекар… и се спря. Нора заопипва по стената срещу вътрешната врата и превъртя ключа, но крушката не светна.
Сетракян пристъпи към мъжа и насочи лампата си към шията му. Странният индигов лъч разкри малък съвършено прав разрез в искрящо синьо, вляво от средата на гърлото.
— Превърнат е — обяви той.
После отново тикна ултравиолетовата лампа в ръцете на Еф. Нора също включи своята и я насочи към лицето на мъжа. Светлината разкри обезумяло и стаено под кожата същество, подобно на трепереща и гърчеща се мъртвешка маска. По някакъв неопределим начин изглеждаше неоспоримо зло.
Сетракян намери подпряна на пейката в ъгъла нова брадва с лъскава дървена дръжка и блестящо червеникаво сребристо острие. Върна се с нея в чворестите си ръце.
— Почакайте — опита се да го спре Еф.
— Моля отдръпнете се, докторе.
— Но той просто лежи тук.
— Скоро ще се вдигне. — Старецът посочи към каменните стъпала, водещи към отворените врати на капака, без да откъсне очи от мъжа на пода. — Момичето сега е навън. Храни се с други. — Сетракян надигна брадвата. — И не ви искам позволението, докторе. В момента ви моля само да се отдръпнете.
Еф видя решителността, изписана на лицето на антикваря и разбра, че старецът щеше да замахне, все едно дали той стои на пътя му. Отстъпи назад. Оръжието беше тежко за ръста и възрастта на Сетракян и докато възрастният мъж го вдигаше с две ръце над главата си, задната част на острието почти стигна кръста му.
След това отпусна ръце.
Главата му се извърна към отворените врати на входа за мазето. Вслуша се.
Еф също го чу. Хрущенето по суха стъпкана трева.
Отначало си въобрази, че е някакво животно. Но не. Хрущенето имаше ясен ритъм. Двукрако същество.
Стъпки. Човешки… поне доскоро. Приближаваха се.
Сетракян сниши брадвата.
— Застанете до вратата. Тихо. Затворете я, след като тя влезе. — Взе лампата от Еф и вместо нея тикна брадвата в ръцете му. — Не трябва да се спаси.
Отиде до дългия си бастун, подпрян на стената срещу вратата. След това изключи горещата лампа и мазето потъна в непрогледен мрак.
Еф застана до отворената врата и опря гръб в стената. До него стоеше Нора. Двама души, треперещи в избата на чужда къща. Стъпките се приближаваха, леки и тихи по земята.
Затихнаха горе на стълбището. Лунната светлина хвърли смътна сянка и на пода на мазето се очертаха глава и рамене.
После стъпките продължиха надолу.
Спряха на най-долното стъпало точно пред вратата. Еф стоеше на по-малко от три метра разстояние, притиснал брадвата до гърдите си. Стъписа се, щом различи силуета на момичето. Малка и дребничка, а русата коса падаше по раменете на скромна, дълга до прасците нощница. Босонога, с вяло увиснали напред ръце и странно вцепенена. Гърдите ѝ се вдигаха и отпускаха, но на лунната светлина никакъв дъх не излизаше от устата ѝ.
По-късно щеше да научи повече. Че сетивата ѝ за слух и обоняние са се усилили многократно. Че можеше да чува кръвта, пулсираща през неговото, на Нора и на професора тела и че може да подуши въглеродния двуокис от дъха им. Щеше да научи, че зрението е най-слабото от сетивата ѝ. Вече беше в стадия, когато губеше усета си за цветове, но термалното ѝ зрение — способността да „разчита“ топлинни сигнали като монохромни аури — все още не бе съзряло напълно.
Тя направи няколко стъпки напред, излезе от правоъгълника бледа лунна светлина и потъна в пълния мрак на мазето. Беше влязъл призрак. Еф трябваше да затвори вратата, но самото присъствие на момичето го бе смразило.
Обърна се натам, където стоеше Сетракян и пристъпи безшумно. Старецът включи лампата си. Момичето се загледа в нея безизразно. После той закрачи към нея. Тя усети топлината ѝ и се обърна към вратата на мазето, за да побегне.
Еф я затръшна. Тежката врата издрънча силно и цялата основа се разтресе. За миг Еф си представи, че къщата рухва върху тях.
Тогава малкото момиче, Ема Джилбъртън, ги забеляза. Едната ѝ страна бе обляна в пурпурна светлина и Еф видя искрящите тъмносини резки на устните ѝ и по малката ѝ хубава брадичка. Изглеждаше странно, като сомнамбул, покрит с флуоресцентна боя.
Сети се, че под ултравиолетовата светлина кръвта искри в тъмносиньо. Сетракян задържа яркосветещата лампа пред себе си, за да изтласка вампирясалото момиче назад. Реакцията ѝ бе животинска и объркана. Тя заотстъпва, присвита като пред горяща факла. Сетракян настъпваше жестоко, притискаше я назад към стената. Дълбоко от гърлото ѝ изригна нисък гърлен стон на отчаяние.