Това е разплата.
Гласът нахлу в главата на Еф като вълна от ужасяващ грохот. Усети, че целият е омекнал. Всичко се разми и потъна в сумрак.
Държа свинската ти жена. Скоро ще имам и свинския ти син.
Главата на Еф се беше издула от погнуса и гняв. Усещаше я като балон, напъващ се да се спука. Плъзна едното стъпало под себе си. Залитна и се изправи бавно пред огромния демон.
Ще отнема всичко от теб и не ще ти оставя нищо. Така правя.
Господаря се пресегна с бързо мълниеносно движение. Еф усети, както подложен на упойка пациент усеща натиска на зъболекарския свредел, силно стягане на темето, след това стъпалата му се откъснаха от пода. Замаха с ръце и зарита с крака. Господаря държеше в дланта си главата му като баскетболна топка, вдигаше го с една ръка към тавана. На равнището на очите, достатъчно близо, за да зърне гърчещите се налети с кръв червеи като чумни сперматозоиди.
Аз съм затъмнението. Аз съм мракът.
Надигна Еф към устата си като тлъст грозд. Пастта му вътре бе тъмна, гърлото — гола пещера, пряк път към ада. Еф, с люшкащото се от шията му тяло, почти беше изгубил ума си. Усещаше дългия среден пръст на тила си, натиска му над гръбначния стълб. Господаря натисна главата му назад все едно, че отваря капака на бирена кутия.
Аз съм пиячът на хора.
Влажен скърцащ звук и устата на Господаря започна да се разтваря. Челюстта се издърпа навътре, езикът се разгъна нагоре и назад, и гнусното жило се появи.
Еф изрева, натисна с ръце във врата му и зави в чудовищното лице на Господаря.
И тогава нещо… не неговият вой… нещо накара огромната глава на Изчадието съвсем леко да се извърне.
Ноздрите в лицето му запулсираха, душещ демон, останал без дъх.
Черните му като оникс очи се извърнаха отново към Еф. Взряха се в него като две мъртви сфери. Вряха се в него с гняв все едно, че беше дръзнал да измами Господаря.
Не си сам.
В този момент по стълбището към апартамента на Еф, на две стъпала зад Фет, Сетракян изведнъж се вкопчи в перилото. Рамото му се отпусна на стената. Заслепяваща болка прониза главата му и един глас — гнусен, зъл и скверен — изригна като бомба, взривена в пълна със зрители симфонична зала.
СЕТРАКЯН.
Фет се спря и погледна назад, но с присвити очи Сетракян му махна да продължи. Успя само да промълви шепнешком:
— Той е тук.
Очите на Нора помръкнаха. Ботушите на Фет затупаха нагоре към стълбищната площадка. Жената подкрепи Сетракян и го издърпа след Фет до вратата, а после и в жилището.
Фет налетя на първото тяло, което се изпречи на пътя му. Открито налитане, ниско и със захват. Паднаха и се превъртяха на пода. Измъкна се бързо и се присви в поза за бой срещу противника си, видял лицето на вампира — не ухилено, но с разтворена като в усмивка уста. Беше готов да се храни.
В този момент Фет зърна гиганта в другия край на стаята. Господаря с Еф в ръката му. Чудовищен и хипнотизиращ.
По-близкият вампир го връхлетя и го изтласка в кухнята към вратата на хладилника.
Нора нахлу вътре и успя да включи живачно-кварцовата лампа точно в мига, в който Боливар се хвърли към нея. Той изсъска без дъх и залитна назад. След това и тя видя Господаря, тила на извърнатата му надолу глава от тавана. Видя и Еф, ритащото му във въздуха тяло и със стисната в ръката на чудовището глава.
— Еф!
Сетракян нахлу с оголената си сабя. Замръзна за миг, като видя Господаря. Великана. Демона. Тук пред него, след толкова много години.
Сетракян размаха дългата сребърна сабя. Нора настъпи от другата страна и изтласка Боливар към предната стена на жилището. Господаря беше притиснат. Нападението над Еф в такова малко пространство се оказа огромна грешка.
Сърцето на Сетракян заби силно в гърдите му, когато насочи напред върха на оръжието си и се втурна към демона.
Монотонният звук се усили внезапно като взрив. Все едно нещо се взриви в главите на стареца, Нора, на Фет и на Еф. Парализираща ударна вълна, която накара стария мъж за миг да отстъпи назад… достатъчно дълго.
Стори му се, че видя тъмна усмивка, плъзнала като змия по лицето на Господаря. Гигантският вампир запокити Еф през стаята, тялото му се блъсна в отсрещната стена и той се свлече на пода. Господаря сграбчи Боливар под рамото с едната си дългопръста крива длан… и се хвърли през прозореца над Уорт стрийт.