Сетракян погледна младия мексиканец, който стоеше на пейката до него. Същото момче, което видя, когато записваха данните му. Бе почти на възрастта, на която бе и той в края на войната. Бузата му беше силно посиняла и засъхналата черна кръв беше запушила разреза под окото му. Но не изглеждаше заразен.
Повече го притесняваше приятеля на младежа, който лежеше на пейката до него неподвижен и свит на кълбо.
От своя страна Гюс, ядосан, скапан и вече уплашен, след като адреналинът се беше изчерпал, се стегна щом усети погледа на стареца върху себе си.
— Проблем ли имаш?
Другите надигнаха глави, привлечени от възможната свада между мексикански уличен бандит и стар евреин.
— Много голям проблем имам, да — въздъхна в отговор Сетракян.
Гюс го изгледа мрачно.
— Щото ние си нямаме.
Сетракян усети как другите се обръщат, след като стана ясно, че няма да има забавление, което да прекъсне скуката им. Хвърли отново поглед на свилия се приятел на мексиканеца. Ръката му лежеше отпусната върху лицето и шията му, коленете бяха силно присвити, почти в ембрионално положение.
Гюс се беше загледал в Сетракян, сякаш го беше познал.
— Познавам те.
Сетракян кимна, свикнал с това.
— Сто и осемнайсета улица.
— „Никърбокър заеми“. Да, мамка му. Веднъж срита задника на брат ми.
— Крадеше ли?
— Опита се. Златна верижка. Сега е скапан наркоман, боклук. Само призрак. Но тогава беше як. С няколко години е по-голям от мен.
— Трябвало е да знае какво не бива да прави.
— Той знаеше. Точно затова се опита. Златната верижка беше само трофей всъщност. Искаше да го направи напук на улицата. Всеки го предупреждаваше да не се ебава с антикваря.
— Първата седмица след като взех магазина, някой ми счупи витрината. Подмених стъклото… а после наблюдавах и чаках. Хванах следващата банда, като дойдоха да го чупят. Дадох им храна за размисъл. Имаше и какво да разправят на приятелите си. Това беше преди повече от трийсет години. Оттогава не съм имал проблем със стъклото.
Гюс погледна кривите пръсти на стареца, изпъкнали под вълнените ръкавици.
— Ръцете ти. Какво е станало, да не са те хванали да крадеш някога?
— Не е от кражба, не — отвърна старецът и потърка дланите си под вълната. — Стара рана. Не получих медицинска помощ веднага, а след това беше късно.
Гюс му показа татуировката на ръката си, като я сви в юмрук, за да изпъкне кожата между палеца и показалеца. Представляваше три черни кръга.
— Като знака на магазина ти.
— От стари времена трите топки са символ на заложна къща. Но твоето има друго значение.
— Бандитски знак. — Гюс се отпусна на пейката. — Означава крадец.
— Но ти никога не си крал от мен.
— Поне не и така, че да си се усетил — отвърна Гюс с усмивка. Сетракян погледна панталоните му с дупките изгоряло по черния плат.
— Чух, че си убил човек.
Усмивката на Гюс угасна.
— Но не те е ранил, а? Раната на лицето ти е от полицията, нали?
Този път Гюс го изгледа навъсено все едно, че старецът можеше да е нещо като информатор в затвора.
— Тебе какво те бърка?
— Погледна ли в устата му? — каза Сетракян.
Гюс се обърна към него. Старецът се беше навел напред почти като в молитва.
— Какво знаеш за това?
— Знам — отвърна старецът, без да вдига глава. — Знам, че чума се е развихрила в този град. А скоро — и в целия свят.
— Никаква чума не беше. Оня беше някакъв побъркан психопат с нещо като… шибан език, който излизаше от… — Почувства се тъпо да го каже на глас. — Е, какво, мамка му, беше това?
— Бил си се с мъртвец, обладан от болест.
Гюс си спомни изражението на лицето на дебелия мъж, бездушно и жадно. И бялата му кръв.
— Какво… като скапано зомби?
— Представи си по-скоро мъж в черно наметало. Остри зъби. Странен говор. — Сетракян извърна глава към Гюс, за да може да го чуе по-добре. — Сега махни наметалото и зъбите. Странния акцент. Махни всичко странно по него.
Гюс се хвана за думите на стареца. Трябваше да разбере. Трезвият му глас и страхът, затаен в мрачния му тон, бяха заразителни.
— Слушай внимателно какво ти говоря — продължи старецът. — Твоят приятел тук. Той е заразен. Би могло да се каже — ухапан.
Гюс се вгледа в неподвижния Феликс.
— Не. Не, той само… Ченгетата, те го нокаутираха.
— Той се променя. В плен е на нещо съвсем непонятно за теб. Болест, която превръща хората в не-хора. Това лице вече не е твоят приятел. Той е превърнат.