— Не се налага да разговаряме точно за това — продължих аз. — Или за Нюкаго, или за Възмездителите, или за каквото и да е от този сорт. Просто говори с мен, Меган. Това 24/7 ли е?
Тя вдигна пистолета.
— Аха.
— Трето поколение?
— Второ поколение, компакт, девет милиметров — измърмори тя. — Повече ми харесват като усещане от третото поколение, обаче много трудно се намират части за проклетата джаджа. Трябва да използвам нещо малко. Не мога да допусна останалите да узнаят, че ми трябва пистолет. Тук това се приема за слабост.
— Какво? Наистина ли?
Меган кимна.
— Епичните убиват по някакъв бляскав начин чрез своите сили. Ние обичаме да се хвалим. Трябва да стана истински добра с пистолета, за да мога понякога при убиването на хора да фалшифицирам силите си.
— Олеле. Значи, когато се сражавахме със Случайност навремето и ти го улучи от въздуха…
— Аха. Няма измама. Аз не притежавам хипер рефлекси или нещо от сорта. Аз съм доста жалък Епичен.
— Ъ… ти се върна от мъртвите. За твое сведение, това съвсем не е жалко.
Тя се усмихна.
— Имаш ли някаква представа колко е скапано да станеш Висш Епичен заради превъплъщението? Смъртта боли. И изличава много от спомените ми от времето непосредствено преди събитието. Помня само умирането, болката и черното ледено нищо. Будя се на следващата сутрин и болката и ужасът владеят мислите ми. — Тя потрепери. — По-добре да имам силово поле или нещо, което да ме пази.
— Да, обаче ако силовите ти полета се окажат Винсин, умираш завинаги. Превъплъщението е по-сигурна работа.
— Винсин ли? Като марката оръжия?
— Аха, те…
— Постоянно засичат — довърши Меган и кимна. — И са точни горе-долу колкото слепец, който пикае по време на земетресение.
— Олеле… — продумах аз.
Тя се намуси.
— Това беше страхотна метафора.
— Ох, моля ти се.
— Трябва да си я запиша — продължих аз, пренебрегвайки оплакванията ѝ. Изрових новия си мобилен и записах. Когато свърших и вдигнах поглед към нея, ти се усмихваше.
— Какво? — попитах аз.
— Май не се справяме много добре с това да не говорим за Епични — отговори Меган. — Съжалявам.
— Предполагам, че това можеше да се очаква. Искам да кажа, нали си такава. Освен че си прекрасна. Прекрасна си като…
— Картоф?
— … като слепец, който пикае по време на земетресение — прочетох аз от екрана на мобилния. — Хъм. Не върши добра работа в тази ситуация, нали?
— Не. Не твърде.
— Значи трябва да намеря друго място да го ползвам — ухилих се аз и прибрах мобилния. Изправих се и ѝ подадох ръка.
Меган се подвоуми, после извади нещо от джоба си и го пъхна в ръката ми. Малък черен предмет, като батерия за мобилен. Аз се свъсих.
— Подадох ръка, за да ти помогна да станеш.
— Знам — отговори Меган и се изправи. — Не обичам да ми помагат.
— Това какво е? — попитах аз и вдигнах малкия плосък четириъгълник.
— Питай Федрус — отговори тя.
Като стана, Меган се озова точно пред мен, много близо. Беше висока, почти колкото мен.
— Никога не съм срещал друга като теб — казах и свалих ръката си.
— Това ли каза на онази подскачаща купчина цици и дупе, с която танцува на партито?
Аз потръпнах.
— Ти си, ъъъ, видяла това?
— Аха.
— Преследвачка.
— Възмездителите дойдоха в моя град. В интерес на Епичните е да им водим сметка.
— Тогава знаеш, че не бях на партито за удоволствие.
— Ще призная — каза Меган и пристъпи по-близо, — че ми беше трудно да преценя дали се мъчиш да смажеш рояк ядосани буболечки в краката си или просто истински не те бива в танците.
Тази стъпка я доведе близо до мен. Наистина близо. Тя ме погледна в очите.
Сега или никога.
С лудешки разтуптяно сърце, аз затворих очи и се приведох. Веднага усетих нещо студено в слепоочието си. Отворих очи и открих, че Меган се е навела, устните ѝ са точно до моите, обаче после е вдигнала пистолета и го е притиснала до слепоочието ми.
— Пак го правиш — каза тя, почти с ръмжене. — Изкривяваш истината, караш хората да се съгласяват с твоята лудост. Това нещо между нас няма да се получи.
— Ние ще направим така, че да се получи.
— Може би аз не го искам. Може би искам да съм корава. Може би не искам да харесвам хората. Може би никога не съм искала да харесвам хората, дори преди изгрева на Злочестие.
Задържах погледа ѝ без да обръщам внимание на пистолета до главата ми. Усмихнах се.