— Ба — рече тя и го махна. Закрачи по коридора и перна папратите. — Не ме следвай. Трябва да помисля.
Останах на място, макар и да я гледах как се отдалечава. Попипах приличния на батерия предмет, който ми беше дала, и изпитах сладко задоволство. Понеже, когато Меган си тръгна, погледнах пистолета ѝ. Този път го беше насочила към мен с вдигнат предпазител. Ако това не беше истинска любов, не знам какво беше.
23.
Ексел привърза спирила към мен. Беше по-тънък, отколкото очаквах; единствените обемисти части бяха две големи, прилични на кутии, тръби, които се прикрепваха за прасците ми. Отзад на дясната ми ръка излизаше дюза колкото обикновен маркуч. Беше закрепена за черна ръкавица с гривна на китката. Устройството малко пречеше на движението на китката ми. На лявата ми ръка имаше друг вид ръкавица, с няколко странни устройства откъм гърба. Формата им беше приблизително като на два фишека монети. Побутнах ги.
— На твое място бих избягвал да си играя с тях — каза Ексел приятелски. — Освен ако не искаш да избързаш с погребението. Случайно знам едно местенце във Вавилар, където целогодишно продават лилии.
— Странен човек си ти — отвърнах аз, обаче свалих ръце до тялото си заради неговото предупреждение.
— Мизи? — попита Ексел.
— Изглежда добре — установи тя, като ме обиколи и инспектира. Коленичи и подръпна жицата, която вървеше от стъпалото ми към задния дял. Явно знаеше много за подобни неща, особено за технологиите, извлечени от Епичните. Когато се върнах с дадения ми от Меган мотиватор — и обясних, че съм проследил Нютън и тя го е изпуснала — Мизи беше онази, която го прекара през тестовете и определи дали всичко е наред.
Тримата се намирахме върху един покрив в северен Вавилар, далеч от населените участъци. Тук сградите стърчаха от водата доста нарядко. Между тях нямаше мостове. Освен това беше ден и повечето хора спяха.
Със спирила носех водолазен костюм и подчертано не обръщах внимание колко ме изнервя това. Преди да се съгласи да ме съоръжи със спирила, Мизи беше настояла да ми предаде някои основни движения от плуването. От срещата ми с Меган беше минала близо седмица. Ставах доста добър в плуването. Е, доста добър в това да не се паникьосвам при влизане във водата. Предполагах, че това е главната част от битката.
Все още не бях измислил дизайна на шиповете за крака, с които да възпирам възможните атаки на акули. Надявах се да не ми потрябват. Проф беше от другата страна на покрива и оглеждаше. Носеше черната си лабораторна престилка с очила в джобовете. Не повярва на лъжата ми, че съм намерил мотиватора в стаята, след като съм шпионирал Нютън и Разрушение. Изкушавах се да му кажа за Меган. Скоро щях да намеря време. Когато Мизи, Вал или Ексел не бяха наоколо. Не мислех, че ще реагират добре, ако чуят, че съм имал приятен разговор с Епичната, за която се приемаше, че е убила техния приятел. Не го е направила тя, казах си за хиляден път, когато Мизи подръпна здраво лентата на предмишницата ми. Нищо, че разполагаше с мотиватора за спирила.
— Добре — каза Мизи най-сетне. — Готово!
— Поздравления — рече Ексел. — Сега носиш най-опасното съоръжение, което притежаваме.
— Къде са останалите тръби? — попитах озадачено аз. Тръбите и ръкавиците бяха свързани чрез разни жици — които бяха здраво прикрепени към ръцете и краката ми — към кръглото устройство на гърба ми, в което Мизи сложи мотиватора.
— Не са нужни тръби — каза тя.
— Никакви? Никакви помпи, маркучи…
— Не.
— Съвсем сигурен съм, че в това няма никакъв смисъл.
— А аз съм съвсем сигурна, че ти носиш едно откачено, извлечено от Епичните, оръжие — отвърна Мизи. — Тензорите изпаряват метала. В сравнение с тях това тук е като разходка в парка. При положение, че местният ни парк е напълно потопен под водата…
Вдигнах дясната си длан и я свих в юмрук. Водолазният костюм, който покриваше ръката ми, изхрущя при движението. Обяснението на Мизи ме разтревожи. Не трябваше ли да знаем как всъщност работят нещата? Естествено, и аз не разбирах как работят компютрите или мобилните, и това не ме притесняваше. Те обаче не притежаваха мистериозни мотиватори и не бяха разработени след проучването на клетките на мъртви Епични.
И, доколкото ми беше известно, не противоречаха на физичните закони.
Това навярно бяха въпроси за някой друг ден. Засега трябваше да се съсредоточа върху задачата: да се науча как да ползвам спирила.
— И как работи?
— Това — подзе Мизи, взе лявата ми ръка и перна едно копче, — е поточният лъч.