— Поточен лъч? — попитах сухо.
— Аз го назовах така — радостно отвърна Мизи.
Проучих ръкавицата. Едно от приличните на фишеци с монети устройства на гърба донякъде наподобяваше лазерен показалец. Стъпих на ръба на покрива, насочих лявата си ръка към водата долу и я свих в юмрук.
От ръката ми се изстреля яркочервен лазер. Дори на дневна светлина, дори при липсата на дим или някакво запрашаване във въздуха, успях да видя лъча ясно. Апаратът на гърба ми зажужа.
— Поточният лъч извлича вода — каза Ексел и ме плясна по рамото. — Или… хмм, телепортира водата при теб, или нещо подобно.
— Шегуваш се.
— Не.
— Виж сега, трябва да внимаваш — продължи Мизи, — тъй като другата ти ръка ще контролира потока. Ти трябва да…
Свих дясната ръка в юмрук. От краката ми изригнаха струи вода, вдигнаха ме във въздуха и ме хвърлиха от ръба на покрива. Извиках и заразмахвах ръце. Поточният лъч се изви към небето, после изключи, понеже ръката ми вече не беше в юмрук. Струите веднага престанаха.
Светът се завъртя около мен, капките вода пръснаха навсякъде, после силата на океана ме удари, когато се стоварих върху него. Ударът беше страхотен, въпреки силовото поле на Проф, което ме предпазваше. Солената вода пръсна в устата ми и нахълта в носа ми. В един кратък и ужасяващ миг умът ми беше убеден, че се давя и ще умра.
Започнах да блъскам, припомняйки си онзи път, когато тежестта на глезена ми ме завлече надолу. Паниката ми се придружаваше от един по-дълбок и древен страх — първичният страх от удавяне, примесен със страх какво ли ме дебне там, в дълбините. Преборих се да изляза на повърхността, почнах да плюя и неумело заплувах към покрива. Хванах се за един отчасти потопен прозоречен перваз и изтрих лице. Опитах да си поема дъх и да успокоя нервите си. Дори и с водолазния костюм ми беше студено.
Отгоре избухна смях. Ексел. Той се пресегна и аз го хванах и го оставих да ми помогне да изляза от водата. Седнах на ръба на покрива и придърпах крака. Нямаше причина да давам на акулите, за които бях убеден, че са долу, какво да дъвчат.
— Добре. Работи! — каза Ексел.
— Нека да проверя нивата на притока — намеси се Мизи и коленичи до мен. Днес беше облечена в джинси и блуза с къдрички по края. Зад нея и Ексел с мрачно изражение и скръстени ръце стоеше Проф.
— Сър? — викнах му аз.
— Продължавай да се упражняваш — отвърна той. — Аз трябва да се погрижа за някои неща. Ексел и Мизи, можете ли да се оправите с това?
— Разбира се — отговори Ексел. — Аз бях треньор на Сам първите няколко пъти. Никога обаче не съм го опитвал лично.
Разумно. Представях си какви сериозни струи бяха нужни, за да вдигнат Ексел.
Проф стъпи в нашата лодка, привързана до покрива, и извади весло.
— Свържете се по мобилния с Вал, когато поискате да ви приберем — заръча той. После се отправи към скривалището на подводницата.
— Какво го прихваща напоследък? — попита Ексел.
— Прихваща ли го? — обади се иззад мен Мизи, която бърникаше устройството на гърба ми. — Доколкото мога да преценя, той винаги си е такъв. Начумерен. Мрачен. Загадъчен.
По гласа ѝ познах, че се изчервява, а тя се приведе още малко.
— Вярно — рече Ексел. — В последно време обаче загадъчността върви с повечко чумерене. — Той поклати глава и се настани до мен. — Дейвид, когато боравиш със спирила, трябва да държиш поточния лъч насочен към водата. В момента, когато го отклониш, ще загубиш достъп до пропеланта, а това ще те запрати долу.
— Добре де — отвърнах аз. — Поне кацането ще е меко, нали? — Кимнах по посока на водата.
— Никога не си пльосвал по корем, а? — попита Ексел.
— Какво по корем?
Ексел се почеса по челото с месести пръсти.
— Окей, Дейвид. Водата не се свива. Ако я удариш с висока скорост, особено с голяма част от тялото си наведнъж, ще имаш чувството, че си ударил нещо твърдо. Ако паднеш от тридесетина метра, чупиш кости. Може би умираш.
Звучеше странно, но не беше особено важно, докато разполагах със силовото поле на Проф, което ме пазеше, замаскирано като малка електронна кутийка на колана на водолазния костюм. Понеже Проф често разпределяше силата между няколко Възмездителя наведнъж, силовото поле щеше да отслабне с времето. Така в него можеха да проникнат фокусирани точки на натиск, например куршуми. Но падането във водата не би трябвало да е проблем.
— Тридесетина метра, така ли? Тази джаджа може да ме издигне толкова високо?
Ексел кимна.
— И още по-високо. Сам не можеше да достигне върховете на най-високите небостъргачи, но достигаше много от средните.