Още по-объркан, по-младият мъж отиде при своя събрат и проследи ръката му. Друга сграда, допряна до тази, върху която бяха застанали. През един от прозорците се виждаше заспала в легло двойка. Жената хленчеше на сън с немощен глас - тихо, но се чуваше в тишината на нощта. Мъжът се мяташе и се въртеше от една страна на друга - биеше се с невидим враг. Докато го наблюдаваха, направи широк замах с едната си ръка и удари заспалата жена. Тя не се събуди - продължи да издава своя жалък накъсан хленч.
Инму се намръщи. Ниджири свъси вежди без следа от предишното си състояние. Хладнокръвният смъртоносен Ниджири се бе завърнал.
- Нещо не е наред тук - промълви той.
„Може би просто и двамата спят дълбоко“ - понечи да каже Инму, но замълча, стреснат от зловещата нотка в гласа на своя другар. А и нищо чудно Ниджири да се окажеше прав. И той усещаше нещо нередно около заспалата двойка, макар и да не можеше да определи точно какво.
Сети се за жената, чийто сън уби Сонта-и. Годините обучение си казаха думата и той не възкликна, но когато вдигна поглед към Ниджири, жрецът кимна утвърдително.
- Трябва да им помогнем - прошепна Инму. Още докато го изричаше, в стомаха му се сви топка на отчаяние. Сонта-и бе вече доказал, че с нищо не могат да помогнат. Ниджири поклати глава и Инму забеляза израза на безпомощност в очите му.
- Има и друго - каза Ниджири. - Особеното усещане, светлината, вкусът на въздуха. Почти бях забравил всичко това през годините, откакто станах Бирник, но сега ми е ясно - чувствам се така, сякаш сънувам.
Инму разбра, че Ниджири има право. Самият той бе пълноправен Бирник вече осем години. Влизаше в пределите на Ина-Карек единствено заедно със на своите приносители, но все още не бе забравил какво е да сънуваш собствени сънища. Случваше се тяхното царство да наподоби будния свят толкова силно, че само инстинктът да помага да се разграничат един от друг. Точно това усети и сега - неуловим шепот на сетивата отвъд материалното, които го предупреждаваха за присъствие на нереалното.
- Сънуваме ли? - попита Инму.
- Надявам се не - отвърна Ниджири и кимна към спящите. - Иначе е само въпрос на време онова, което уби Сонта-и, да ни докопа.
„Брат Рабанех ще се разсърди много, ако го оставим като единствен Бирник“ - помисли си Инму и потисна идиотския порив да избухне в смях. Нов звук в самата периферия на слуха му пропъди мига на лекомислие.
Изправи се и прекоси покрива до противоположния му край. Тук лунната светлина бе по-силна и той успя да види ясно причината за целия смут - млад мъж, немного по-възрастен от него самия, заспал свит на кравай пред един вход. С оглед облеклото и опърпаното му одеало, Инму реши, че трябва да е слуга, изгонен да спи отвън заради някакво прегрешение през изминалия ден. Макар стълбите пред родния му дом да не бяха кой знае колко удобни за целта, той бе заспал, но също се въртеше неспокойно и стенеше в кошмарния си сън.
- Това не ми харесва - каза Ниджири. Инму подскочи. Спътникът му го бе приближил така безшумно, че не бе успял да го усети.
- Сънят се предава чрез физическа близост - отбеляза тревожно Инму. - Вече се убедихме в това. Търговецът Бехенамин пострада, след това неговата съпруга и накрая слугинята им. Другите жертви са от същото домакинство или от съседни къщи. Хора, които спят в близост до носител на заразата.
Ниджири кимна.
- Излиза, че ставаме свидетели на ново огнище. - Казаното прозвуча зловещо. Лечителите се бяха постарали да съберат в Залата на Отдиха всички пострадали, които успяха да издирят. С нищо не можеха да помогнат на жертвите, но се утешаваха с мисълта, че когато тези бедни души си отидат, няма да ги заместят други. А сега май Лечителите щяха останат и без тази мъничка утеха.
Нещо друго от видяното не даваше мира на Инму.
- Братко - каза той, - ние издирихме вече всички жертви. Пазителите събраха всички засегнати от съня и всички, които са били в контакт с тях, и всички, които биха могли да са били контакт с тях. Доведоха някои дори против собствената им воля. - Самият Инму, както и някои от Лечителите, бяха придружавали Пазителите по време на тези действия. Изглеждаше несправедливо сънната магия да се използва като оръжие, особено предвид обстоятелството, че някои от приспаните нямаше да се събудят повече, но понякога поддържането на покоя изискваше болезнени мерки. - Нашите братя Пазители бяха толкова усърдни и внимателни, че не ми е ясно как са могли да пропуснат някого.
- Явно са го направили. Друг е големият проблем, Инму: къде е източникът на този кошмарен сън? Така и не го откриха.