А в източната част от Хетава се намират сградите, обитавани от Пътя на Лечителите.
Източникът, бе казал Ниджири. Първопричината за кошмарната зараза, бе дебнела в близост до Залата на Лечителите през нощта, докато те спят.
- Не - прошепна той. Не можеше да мисли. Едва успяваше да диша. - Не.
И сега Инму си спомни каляската и жената. Жената с нейната люлчена песен.
Откъсна се от Ниджири и хукна по улицата, затича с все сили, без да помисли въобще за шума, който вдига, за нарушения от собствените му действия покой. Какво значение имаше, че сандалите му шляпат гръмко по паважа, че самият той ридае, докато се носи напред? Никой от околните къщи нямаше да се събуди вече.
Стигна до мястото, където бе видял за последно каляската, и спря - направи отчаян опит да успокои дишането и се ослуша за трополене от колела на двуколка.
Но навред цареше пълна тишина.
28.
GGD
Милост
Веднага след зазоряване Ханани влезе в шатрата на Мни-ини и седна вътре. Той, току-що събуден и със замъглени очи, погледна към нея и бързо се разсъни.
- Какво е станало?
Ханани му разказа случилото се по време на първия урок с Принца, но не спомена обзелата я паника в миговете след това. Когато заговори за попадането и в междинното пространство и за видението на самата себе си в момент на насилие, Мни-ини разшири очи.
- Беше дете - каза тя, стиснала сплетени на възел пръсти в скута си. - Едва прохождащо или съвсем малко по-голямо. Никога не бих посегнала на дете, Братко. Знам, че нещата в Ина-Карек са отражения на самите нас, но видяното не беше от Ина-Карек. Намирахме се в селенията между съня и будуването. Чувал ли си за такова нещо?
- Не точно. - Той се почеса по брадичката, покрита от наболи през нощта редки твърди косъмчета. Звукът беше твърде шумен. - Както го разправяш, прилича на ясновидство - видение на нещо, което наистина ще се случи. - При тези думи стомахът и се сви на топка, но Мни-ини бързо поклати глава. - Само че никога не съм чувал това да става в междинното пространство. Единствено Богинята е в състояние да сътворява нови пространства - в будния свят или в този на сънищата. Междинните селения са зловещи, но трябва да бъдат пусти. - Той въздъхна. - Всичко това съвпада с нещо друго, което очаквах.
- Какво?
- Ами… - Той се облегна с мрачно изражение на купчината възглавници върху своето ложе. - Чувал съм приказки, че за подкрепата, оказвана от Хетава на Залеза толкова много години, си има причини. Крал Еникет не е първият, опозорил родословието. В края на краищата, и те са хора с всички присъщи за човека слабости и провали. Но има нещо особено, специфично, свързано точно с това родословие.
- Какво?
- Не знам. - Той се усмихна кисело. - Има някои тайни, които са достъпни единствено за Съвета на Бирниците и… нали знаеш какво мисли началството за мене. - Той въздъхна отново. - Чувал съм, че никой не се изненадал преди години, когато Ехиру, даден от майка си на Хетава, за да бъде спасен от Еникет, се превърнал в един от най-могъщите наркомансери от по-ново време. За мен е крайно интересно обстоятелството, че Ниджири, който през всичките тия години е сред най-гласовитите радетели за поддържане на мирни отношения с Кисуа, изведнъж запя нова песен, когато Ванахомен започна своята кампания.
Ханани си спомни, че Бирник Ниджири бе проявил подчертан интерес към опита на Ванахомен да и помогне.
„Може би пък това родословие наистина заслужава да бъде спасено.“
- Интересно ми е също така - продължи Мни-ини - и обстоятелството, че всеки Принц, който сме имали до настоящия момент - доколкото мога да си спомня, всеки, без изключение, в една или друга степен е притежавал дарба за сънища.
Ханани примигна.
- Дори Крал Еникет?
- О, да. Неговият не бе изявен, но го имаше. А неколцина, включително и първият, Крал Маханасет, са били с особено ярки дарования - но също и луди за връзване, преди да им помогнат от Хетава. Ние вземаме за себе си някои от тях - като например Ехиру, но далеч не всички. Внимавай с Ванахомен. - Закани и се с пръст. - Той го прикрива умело. Може и сам да не знае, че го прави. Само че при подобен талант душата трябва през цялото време да скита между съня и будуването - това не зависи от него.
Ханани се замисли, докато оправяше невидимите гънки на полите си. Най-накрая се поуспокои.
- Не вярвам, че видяното от мен е било ясновидство. Само Бирниците го могат.
- Той е Бирник, Ханани. По същество. Колкото и да му е неприятен този факт. - Докато Ханани мигаше насреща му от изненада, Мни-ини седна в постелята, за да се разкърши след нощния сън. - Като докосваш сънищата му, рискуваш да бъдеш увлечена от неговата сила. Така че внимавай. Точно заради това всеки Път сам обучава своите.