„И точно заради това се опитах да те откажа от идеята да го обучаваш.“ Не го каза на глас. Този спор бе приключен. В името на покоя нямаше да го започва пак, за което Ханани му бе благодарна.
- Не забравяй името на душата си, опичай си ума и бъди готова за всичко.
Докато Ханани обмисляше това, Мни-ини стана.
- Колко ми липсват баните на Хетава! Боговете са си знаели работата, когато са дали на света топлата вода и благово-нията - можеш да ми вярваш.
Ханани не успя да сдържи усмивката си при тези думи. Това я изненада - от много време насам хич не и беше до смях. Вездесъщото чувство за вина я преследваше непрекъснато и навсякъде и това сигурно щеше да си бъде все така, защото отнемането на човешки живот без осигуряване на покой за душата бе най-големият грях срещу вярата на Хананджа. Но затаеният ирационален страх сякаш най-после си бе отишъл.
- Аз се къпах вече, Братко. Прости ми, задето няма да те придружа - каза тя и също стана. - Нуждая се от почивка, след като обучението на Принца ще се окаже изглежда много по-трудна задача, отколкото мислех отначало. Може ли да се присъединя към твоя вечерен танц днес?
Мни-ини спря за миг и я погледна, а после върху лицето му бавно се разля усмивка.
- Ще ми бъде особено драго - отвърна той. - Кой знае откога не сме се молили заедно. До залез слънце тогава.
Ханани докосна ръката му, когато мина покрай него на излизане. Той улови нейната и я стисна насърчително, преди да я пусне да си върви. Съзнанието, че пак може да се усмихва, и бе приятно, и не престана да го прави през целия път до шатрата си.
Ханани се събуди от някаква промяна в обичайния шум на лагера. Изтръгната от приятното видение на запарена баня в Хетава, изпълнена от ухание на сандалово дърво, тя се завърна в будния свят и чу през кожените стени на шатрата…
Гневни крясъци. Викаха Унте, Таджед и други важни личности от племето. Подсвирквания и смях, обагрени с омраза. И поквара.
Някой похлопа по опънатата кожа на шатрата. Тя стана да отвори -сега постоянно държеше ремъците на завесата здраво завързани отвътре. Примигна срещу щръкналата в процепа глава на Янаса.
- Тук ли си? Отлично. Стой си вътре. - Изражението на банбарката бе необичайно хладно и сурово. - Вана ни залови шпионин.
Ханани трепна.
- Пък аз реших, че цялата работа с патрула е наказание, просто за показ.
- Може да е било планирано така. Кой би помислил, че ще се намери шадун, толкова смел, че да навлезе в наша територия. - Тя поклати глава, а сетне затвори завесата с такъв замах, че тя за голяма изненада на Ханани изплющя. - Ще си плати за това!
Момичето дръпна припряно завесата и надникна навън. Иззад Янаса успя да види огромна тълпа народ близо до центъра на лагера - крещяща и жестикулираща маса. Наоколо търчаха деца и се кикотеха превъзбудени. Две от тях размахваха тояги.
По гърба на Ханани пробяга ледена тръпка.
- Янаса, какво ще се случи с онзи шадун?
- Нищо хубаво няма да му се случи. - Лицето и помръкна, когато впери в Ханани суров поглед. - Но това не е твоя работа. Стой си в шатрата и не обръщай внимание на онова, което ще чуеш. - И отново посегна да затвори завесата.
Ханани хвана ръката и.
- Какви ги приказваш? Нещо лошо ли са замислили? - Глупав въпрос. Въздухът бе пропит от омраза и злост. - Янаса…
Тълпата зад нея се раздели за миг и тя зърна шадунския съгледвач.
Шадунската съгледвачка.
От пръв поглед не личеше много. Ханани бе свикнала да вижда жените гримирани и натруфени с украшения - тази не бе нито едното, нито другото. Подобно на банбарските мъже, тя носеше широка роба и тюрбан, които скриваха до голяма степен чертите на лицето и формите на тялото и. Тюрбанът бе килнат настрана, за да открие късо подстригани черни прави коси, както и едно лице, което не се различаваше кой знае колко от типичното за повечето банбарци. Чертите - малко по-заоблени, очите - малко по-светли. Бледозелени. Кожата - по-тъмнокафява, по-близка по цвят до тази на западните народи. Но същият израз на надменна свирепост.
И се усмихваше, независимо от това, че двамина от стражата на Ванахомен я влачеха доста грубо.
Но цялата гледка не бе наполовина толкова смущаваща, колкото зловещото нетърпение, излъчвано от Янаса.
- Кажи ми какво възнамерявате да правите с нея? - попита я Ханани.
Банбарката се намръщи и най-накрая влезе в шатрата, като затвори процепа зад гърба си.