- Не зависи от мене - или поне само от мене. Отрядът ще я предаде на Унте. А той, най-вероятно - на племето. И по-точно - на жените от племето. Наша работа е да решим съдбата на друга жена. - Скръсти ръце на гърди. - Някои от нас са достатъчно разгневени, за да я разкъсат на парчета със собствените си ръце или пък да я метнат от скалите долу. Но по-вероятно е да я дарим на мъжете. Те ще имат грижата да я поизтормозят, докато задоволи всички.
Ханани се втренчи в нея, твърде отвратена, за да проговори.
Янаса въздъхна и отклони за момент поглед встрани. В него се прокрадна срам. Но тя бе и много ядосана - именно гневът я накара да се обърне и вторачи предизвикателно в Ханани.
- Точно това правят и те с нашите жени, когато им падне случай.
- Това достатъчно оправдание ли е?
Янаса поклати глава, но не в отговор на въпроса, а заради някакъв свой дълбок вътрешен смут.
- Последната оцеля, ако може да се каже така. Шадуните ни я върнаха. Съсипана, ломотеща… - Сви юмруци. - Всъщност заведохме я при вашите хора за помощ, макар сърцата ни да се късаха при това. Те се опитаха, водени от чиста човещина… Но дори магията не можа да помогне… Тялото излекуваха, но ума и - не. Затова я убиха. По наша молба, от милост. И ние се радваме за това. - Очите на жената се насълзиха. Мъка и ярост се смесиха върху лицето и в грозна гримаса. - Стана преди двайсет години. Беше сестра на баба ми. До ден днешен помня израза на очите и, мишленце. Ако я беше видяла… - Пое дълбоко въздух. - Добре, не е право. Но пет пари не давам.
Ханани потрепери, макар в палатката да не бе никак хладно. Няколко пъти през живота си в Хетава бе попадала на жестоко наранени от живота хора. Когато лудостта не бе вродена или настъпила в резултат от дисбаланс на течностите, когато проблемът се криеше в самия спомен, а не в плътта, която го съхраняваше… Да, тогава и магията не можеше да помогне много. Затова на света имаше Бирници.
Но сега, докато гледаше потръпващите устни на Янаса и стиснатата и челюст, на Ханани и хрумна, че понякога истинските последствия понасят не душите, които си отиват, а онези, които остават, за да се терзаят. Покварата бе най-злокачествената болест - трябваше и съвсем мъничка душевна рана, за да се загнезди в нея и да разложи всичко останало.
- Затова не излизай - каза Янаса. Изражението на лицето и бе поомекнало. - Най-напред Унте и Таджед ще я разпитат. Може и да я убият начаса - дори само за да не помрачи нещо по-грозно празненствата за слънцестоенето.
Тя излезе от шатрата, а Ханани остана вторачена в развяващата се завеса дълго след това.
Сетне се промуши покрай нея и тръгна право към шатрата на Унте.
29.
GGD
Протекторите
Птицата вестоносец долетя и си тръгна - предтеча на промяната. А сега самата промяна стоеше пред портите на палата и Сунанди Дже Калаве бе уплашена.
Докато чакаха в двора, Анци отпусна ръка на рамото и. Наоколо бе пусто, макар Сунанди и Анци да забелязаха множество придворни и стражи да се суетят из мраморните помещения на палата в подготовка за неочакваните гости. Единствено прислугата - в по-голямата си част гуджаарейци, останали безразлични към пристигането на нови кисуатци - запази спокойствие и продължи да изпълнява всекидневните си задачи. Неколцина кисуатци се спираха, за да отправят поклон към Сунанди и Анци, но повечето не обърнаха никакво внимание на двойката. Явно не виждаха в нейно лице перспектива за реализиране на собствените си политически амбиции, след като на място пристигаше четворка протектори, за да поемат управлението на Гуджааре.
- Не се знае какво ще направят - промърмори Анци.
Тя го погледна с по-голяма благодарност, отколкото би могло да се изрази с думи, заради изгладения конфликт помежду им, който бе възникнал по повод инцидента отпреди шест дена.
Двамата Взети войника бяха негови хора, но той се вслуша в съвета и да не пристъпва веднага към арестуване на замесените Бирници. И реши да изчака, като сам запази спокойствие и укроти своите по-буйни офицери, докато настроенията в града се поуталожат. А когато от Кисуа пристигна съобщение, че Сунанди трябва да се готви за посрещане на четирима Протектори, които са вече на път към Гуджааре, той върна жеста, като на свой ред я успокои - напомни и, че се е справила много добре с управлението на кралството, предвид ограничените средства и трудните за изпълнение нареждания, пристигащи от родината. Каквито и да бяха новите политически ветрове, повели в Ки-суа, никой не можеше да отрече нейните заслуги.
Само че Сунанди, която знаеше съвсем точно колко капризни могат да се окажат тези ветрове, не бе напълно уверена в думите на съпруга си.