Реши да посрещне Протекторите в двора на Яна-ян, пред покрития със стъклен купол подиум, служил някога като трон на открито за Принца на Гуджааре. Сега подиумът бе просто обект на внимание за влизащите през портала посетители, тръгнали да прекосяват огромното пясъчно пространство към входа на палата. Най-напред се появиха войниците, за да се пръснат ветрилообразно покрай стените на двора. След това влязоха тукашните служители и носачите, а най-накрая - четири четворки яки мъже, понесли на раменете си четири средно големи паланкина. Те бяха драпирани в зелено и украсени с пискюли и полирани раковини. Фигурите вътре едва се виждаха. Четворките спряха и спуснаха паланкините на земята, близо до подиума. Сунанди и Анци коленичиха, за да изразят уважение към показалите се Протектори.
Щом погледна нагоре, за да поздрави своите гости, Сунанди мигом разбра, че ветровете в Кисуа никак не са благоприятни.
Двама от новодошлите познаваше лично - Сасананте, велик учен и поет, когото Сунанди бе изучавала в чирашките си години, и Яо, наричана Мама Яо, защото имаше тринайсет деца, от които се бе възползвала, за да стане матриарх на един от най-влиятелните корабовладелски родове в страната. Другите двама познаваше само по лице и бе чувала за репутацията им. Единият бе Моиб, бивш генерал, загубил едното си око в битката срещу подкрепяните от Гуджааре войски при Соджаро преди десетилетие. Вторият - мъж толкова висок, че сигурно бе изкарал в мъки цялото пътуване с паланкина - трябваше да е Аксата, друг търговец, чието семейство бе натрупало състояние от доставки на мечове и брони за редовната армия на Ки-суа. Единия наричаха Моиб Войнолюбеца, а другия - Аксата Печалбаря.
„Значи чак дотам са стигнали работите. Браво. Протекторите могат да пратят тия двамата само поради една причина.“
Сякаш прочел мисълта и, Аксата се усмихна и сведе глава към Сунанди и Анци.
- Привет, Говорителко Дже Калаве и Генерал Анци Ануну. Съветът изпраща своите почитания.
Сунанди се изправи на крака, но продължи да гледа почтително надолу. Анци правеше същото до нея.
- Поздрави и за вас, Почитаеми и Мъдри на Кисуа. Приветствам ви с добре дошли в Гуджааре. Труден ли бе пътят до тук? Да ви предложа почивка или да се подкрепите?
- Да, след малко - отвърна Аксата. Погледна към другите Протектори. Мама Яо, която сигурно караше седмо десетилетие, се бе облегнала тежко на един от носачите, но кимна уморено в знак на съгласие. Сасананте стоеше изпънат и непроницаем, подобен на изкусно резбования бастун в ръката си. Моиб изпълняваше предпазливо някакви войнишки упражнения за отпускане на тялото след продължителната неподвижност. Само Аксата имаше бодър вид, но той едва бе стигнал края на петдесетте, доколкото можеше да прецени Сунанди. В Гуджааре, където магията удължаваше живота на хората, щеше да бъде твърде млад за подобен висок пост.
„Докато Мама Яо е толкова стара, че самото пътуване би могло да я довърши. Тя не обича Гуджааре, но и не страда от предразсъдъци… Да не би останалите да се надяват, че ще умре, преди да свърши каквато и да е работа?“
Което беше - за съжаление - напълно възможно.
- Пътуването наистина бе трудно - каза Аксата, - не на последно място, защото толкова бързахме да пристигнем. Пътьом получихме съобщение за нови неприятности, освен напастта от пустинни бандити, която ви бе налетяла. Нещо, свързано с Хетава?
- Да - отвърна Сунанди, като внимаваше да изглежда равнодушна. Пак тези вестителски птици, а може би дори вестоносец, хукнал срещу течението на реката, за да пресрещне Протекторите по пътя. При всички случаи тя нямаше никаква представа за количеството истина - или лъжа, - съобщена на Протекторите от услужливи шпиони в собственото и обкръжение.
- В началото на слънцестоенето - започна тя - бяха взети двама наши войници. Очевидно са насилвали жени из града.
- Казаха ми, че били курви - обади се Моиб. Гласът бе грапав като чакъла по пътищата - през гърлото му минаваше набръчкан белег от стара рана.
- В Гуджааре няма много курви, както сме свикнали да ги наричаме - каза Сунанди. - С това се занимават, ако пожелаят, слугини и жени от тимбалиновите салони. - Съгласно Закона в Гуджааре дори и те не биваше да се закачат, но сега не бе време да обяснява това на Протекторите. - Нападнатите в дадения случай са жени от съвършено различна категория. Нещо като жрици.
Мама Яо сбърчи устни.
- Свещени курви значи. И несъмнено лесни за объркване с обикновените. Излиза, че хората ти са убити заради недоразумение? - Тя погледна изпитателно Анци.