И ето че Сунанди и шестнайсет от най-добрите войници на Анци стояха на стълбите пред Хетава и чакаха един Пазител да съобщи за пристигането им. Сунанди бе настояла войниците да не носят оръжие, но се съмняваше, че тази подробност ще има някакво значение за тълпата гуджаарейци, която вече бе започнала да се трупа на площада, за да разбере какво ще искат кисуатските войници от Слугите на Хананджа. Долавяше нейния ропот, усещаше подмолното клокочене на гнева, който бе на път да се разрази, но не се страхуваше. Поне засега. Никой гуджаареец не би извършил насилие пред самите стълби на Хетава.
Огромните бронзови двери на храма защракаха и се отвориха със скърцане. Със закъснение се запита защо въобще бяха затворени и залостени отвътре - ако бе преценила правилно първоначалното щракване. Следобед бе, а Хетава обикновено оставаше отворен през светлите часове от деня.
Тогава се показа Супериорът. Имаше изморен вид, но в никакъв случай не бе изненадан от това неочаквано посещение. Сунанди веднага мобилизира мисълта си.
- Добре дошла, Глас на Протекторите - каза той и сведе глава пред нея. Погледна войниците и вдигна едната си къдрава бяла вежда. - Добре дошли и вие, войници на Протекторите. Изненадан съм да ви видя без оръжие.
Дирака, капитанът на отряда, се поклони предпазливо, като хвърли безмълвен поглед към Сунанди. Супериорът им дари слаба усмивка.
- Разбирам - каза той. - Благодаря ти, Говорителко. Оценяваме тази проява на уважение.
Сунанди на свой ред склони глава, макар и само колкото се полагаше на равен по положение. Рискуваше това да се приеме като обида от тълпата, понеже в Гуджааре над Супериора стоеше единствено Принцът. Супериорът сякаш знаеше за какво са дошли. Въздъхна и усмивката му се стопи.
- Бирниците те канят да влезеш, Сунанди Дже Калаве -каза той. - И след като тези мъже са невъоръжени, могат да те придружат. В Залата на Благослова има нещо, което си струва да видиш.
Сунанди не бе очаквала това, но съумя да прикрие своята изненада и последва Супериора вътре. Усети колебанието на Дирака зад гърба си - навярно очакваше някакъв знак от нея, но тя не го и погледна. Решението да влезе или не в Хетава трябваше да си е негово. Разбра какво е то от сподавената кисуатска ругатня и внезапния тропот от шестнайсет чифта сандали по каменните плочи зад себе си.
Мина през портала към прохладата и сумрака на Хетава, като примигваше, за да приспособи зрението си. Когато това се случи, Сунанди се закова на място от изненада.
Покрай централната пътека към пиедестала бяха подредени в двойни редици постели. Сигурно имаше над четирийсет. Разделени акуратно една от друга и заели половината разстояние до бронзовите двери. Върху всяка от тях спеше човек.
Сунанди свъси вежди, но продължи напред. Опита се да проумее какво означава всичко това. Някакъв нов ритуал? Но някои от легналите в постелите спяха крайно неспокойно, стенеха и се въртяха, сякаш се опитваха да прекъснат кошмар.
Сунанди се надвеси да погледне лицето на един мъж и застина, защото го позна. Лечител, с когото преди време се бе срещала по някакъв официален повод. Огледа останалите спящи и усети ледена тръпка - почти всички носеха одеяния на Хетава.
- Повечето са Лечители, но има също Учители и Пазители - обади се Супериорът, като не я изпускаше от поглед. Тя се обърна към него, за да съзре нова тънка, слаба усмивка. -Слава на Богинята, няма деца и Бирници. Малък благослов в цялото бедствие.
- Какво е това? - попита Сунанди.
- Твоите шпиони сигурно са те осведомили за болестта. -Той мина покрай нея, за да погледне отблизо друг свой другар. - Вече цял месец се борим с нея. Признавам, че се постарахме да запазим всичко в относителна тайна, тъй като най-искрено се надявахме да открием лек. - Въздъхна дълбоко. - Но повече не може. Из града вилнеят слухове, че ние сме причина за тази напаст. Трябва да разкрием всичко, за да намерят хората покой в истината.
Дирака хвана Сунанди за ръката.
- Говорителко, ако тук има зараза…
- Заразата се предава от сън на сън - проговори познат глас и Сунанди се извърна от капитана, за да съзре приближаването на някаква фигура в светла роба. Мъжът спря и се поклони над ръце по гуджаарейски обичай. При това движение събраните на тила му червено-кестеняви къдри литнаха напред. Бирник Рабанех. Когато изправи глава, Сунанди си даде сметка, че за първи път през всичките години на тяхното познанство вижда това лице без усмивка.
- Няма опасност от заразяване - каза той. Погледна Дирака, който незабавно се смути и пусна ръката на Сунанди. - Не и сега. Но ако легнеш и заспиш в близост до тези хора, няма да се събудиш никога.