Сунанди се навъси.
- Изпратена съм само за Рабанех.
- Нали твоето правило беше: за всяко сторено на кисуатец зло - четворна отплата? - каза Ниджири. Огледа своите братя и Супериора. - Ние сме само четирима, а не осем, но се надявам Протекторите да се съгласят на по-малка численост, предвид нашата репутация.
- Не мога да взема всички ви - отвърна Сунанди. Погледна многозначително Ниджири. Той щеше да разбере какво и струват следващите слова: - Градът има нужда от своите Бирници.
Ниджири повдигна вежди, а чертите на лицето му се отпуснаха бавно в усмивка.
- Това е така, Дже Калаве - отвърна той, - само че точно в този момент ние не сме в състояние да направим нищо повече за Гуджааре. Усетила си настроенията в града тези дни. Последното нещо, което иска нашият народ сега, е мир и покой.
„А когато ти и събратята ти се окажете в наши ръце, всеобщият гняв ще се разгори с още по-голяма сила.“ О, да. Виждаше го в очите на Ниджири. Той прекрасно знаеше как ще реагират хората на новината, че кисуатските власти са арестували Бирниците. Всички приказки, че Хетава разпространява кошмарни сънища сред народа, щяха да секнат отведнъж. Общественото недоволство щеше да се изостри и съсредоточи. А мишена за всичкия този гняв щеше да стане Кисуа - не Хетава.
Най-бързият и най-пряк път към стабилност. Него щеше да избере Хетава и Ниджири я бе предупредил за това.
Вперила сега поглед в очите му, тя каза:
- Ще преровя архивите на двореца и ще съобщя, ако има нещо съществено.
- Всичко би било от полза - отвърна Ниджири. След това я награди с добронамерена усмивка. - Лошо ти влияем ние, Дже Калаве. Напоследък поведението ти е подозрително гуджаарейско.
Тя отвърна на усмивката, не толкова обидена, колкото би следвало да бъде.
- Знаеш, че прилагам тактиката, която е с най-големи изгледи да успее. Да се надяваме, че действията ми ще донесат мир и на двата народа при най-малко страдания.
- Ще се молим за това. - И протегна ръце, когато двама от хората на Дирака се насочиха към него. Дирака нареди да се омотаят внимателно китките, да се вържат отделно пръстите, а след това четиримата арестувани да бъдат завързани един за друг в човешка верига.
Като свършиха с това, войниците ги поведоха в колона вън от храма, а после - през освирепялата тълпа - към Яна-ян.
30.
GGD
Име на душата
Ванахомен излезе от шатрата на Унте и веднага забеляза жрицата - на десет крачки от него, тя приближаваше заплашително като буреносен облак. Свити юмруци, черни като дупки очи, развети около снагата и поли и панделки.
При други обстоятелства Ванахомен щеше да се възхити от такава гледка. Ханани не бе красавица като Тианет, нито можеше да се похвали с предизвикателната външност на Янаса, но въпреки това у нея имаше нещо възбуждащо - особено ако зарежеше присъщата си свенливост и дадеше воля на тази своя различна страна. На друго място и в друго време, и ако не беше Слуга на Хананджа, Ванахомен би я ухажвал с най-голямо удоволствие - от един Принц се очакваше да включи и няколко жени с низш произход в числото на своите двеста петдесет и шест съпруги. Но сега трябваше да я спре, преди да е сторила някаква глупост.
Пресрещна жената на пет крачки от шатрата и я хвана за лакътя.
- Ела с мен.
Ханани го погледна сепната и гневна - твърде гневна, осъзна той, за да се уплаши от допира на ръката му, както бе ставало по-рано. Не бе сигурен дали е за добро.
- Какво искаш? Пусни ме веднага!
- Тръгвай с мене, проклета да си, ако не искаш да станеш причина за такова насилие, каквото не си и сънувала.
Това сякаш пречупи гнева и. Препъна се от объркване и го остави да я отведе настрани. Не изпусна ръката и през целия път до аншерата на майка си, където я настани край заобиколеното от шатри огнище.
- Не мога да остана със скръстени ръце, когато се готвят да насилят жена - започна веднага тя.
- Права си да не можеш - отвърна Ванахомен, докато сядаше насреща и. - Един път и аз да се съглася за нещо с Хетава.
Тя примигна изненадано. Явно бе очаквала спор.
- Защо тогава…
- Ако бе нахълтала в шатрата сега, за да поучиш двама банбарски вожда как следва да се отнасят към пленницата си, те щяха да те изхвърлят като парцал, а на нея да отредят най-бавната и мъчителна смърт, която с общи усилия измислят. Ако пък успееш да ги ядосаш достатъчно много, ще те принудят да гледаш.
Тя се сви, а тенът на лицето и стана малко по-светъл.
- Но това е варварство!
- Те са варвари. - Ванахомен махна булото и тюрбана си и прокара пръсти по сплетените си коси. Беше уморен. Прекарал бе на седлото цял ден, и то след неспокоен сън през нощта. Срещата с жрицата бе оставила съвестта му гузна, а мислите в безпорядък. - Тук има мъже, и старейшини, и водачи, които до неотдавна смятаха Гуджааре за враг. Ти си гостенка в техния дом, гарант за мира. Как мислиш, че ще реагират, ако проявиш неуважение към тях? Я си представи, че пуснеш чужденец в Залата на Благослова и той вземе да те учи как да се молиш, а след това препикае статуята на Хананджа. Доколко склонна ще бъдеш след това да изслушаш каквото и да било от неговата уста?