Но това бе пълна безсмислица. Каква сила би могла да добие Ханани, ако позволи да издевателстват над нея, при положение че може да попречи на това? Силата на духа е едно, а глупостта - съвсем друго. Тя ли не можеше да ги различи?
Ванахомен въздъхна и стигна до извода, че нито жените, нито жреците имаха нещо общо със здравия разум. Направо му стана мъчно за тази тук - обречена едновременно от пол и призвание.
- Хананджа не се занимава с будния свят - проговори той. - Нали така казва Нейната Мъдрост? Собствените ни съдби оставя в наши ръце.
- Да, така е…
- Тогава недей да търсиш отговори в доктрината на Хетава. Тя е създадена от смъртни - не от богове. - Опитваше се безуспешно да насочи мислите си в друга посока. В рамките на един кратък миг, докато я гледаше, той съзря Ниджири, Бирникът, който я бе пратил в пустинята. И Ехиру, Бирникът, който бе обучил Ниджири. И видя баща си, който загина от ръката на същия този Ехиру. - А смъртните могат да се окажат покварени.
Тя се обърна към него, навъсена при тази промяна в неговото настроение, а мънистата от банбарската и прическа дръннаха тихичко. Ванахомен примигна и пред него отново застана Ханани - не Бирник, не Хетава. Само едно гуджаарейско момиче в банбарски одежди, до такава степен изтръгнато от привичната си среда, че съвсем не знаеше как да постъпи.
Но юмруците и бяха все така стиснати отстрани, а нещо в предизвикателно издадените и рамене му казваше, че е готова за действие, стига да намери възможност. Не трябваше да се самозалъгва - това у нея му харесваше. Бе не по-малко шантава от останалите жреци на Хетава, но поне будеше възхита с куража си.
Достатъчно бяха преливали от пусто в празно.
- Направих каквото можах - каза той. - Шадунката бе заловена при подозрителни обстоятелства. В близост до каньона, на открито, палеше си огън за чай. Сякаш искаше да я заловим. - Ванахомен поклати глава. - Предложих на Унте и Таджед да я разпитаме и да разберем какви тайни крие. Засега те я правят в известна степен ценна.
- Мога ли да помогна с нещо? Щом казваш, че трябва да моля, а не да изисквам…
Той поклати глава.
- Не още. - Тя пак отвори уста - поведението и бе предвидимо като лунния цикъл, - но Ванахомен я изпревари: - Понякога, Чирак-Лечител, най-добрият избор е да не се действа. Ако се стигне дотам, бих предпочел да запазя твоето… твоята готовност… като последна възможност. Помоли Унте и Таджед за милост. Кажи им, че стореното от Азима все още не ти дава мира. - Ханани трепна и той кимна мрачно. Имало бе все пак някаква съмнителна полза от ужасната случка. - Понеже си гостенка, може и да те предпазят от нова болка.
Ханани поклати бавно глава.
- Разбирам. Ще се вслушам в съвета ти. - След кратко двоумение добави: - Благодаря ти, Принце. Задето помагаш на тази жена. Знам, че тя по никакъв начин не е от полза за твоите планове.
Той направи гримаса. Не хареса ниското и мнение за собствената му нравственост.
- Да забравя кой съм също „не е от полза за собствените ми планове“. Аз съм гуджаареец в крайна сметка. - Ядосан, той скръсти ръце. Ханани го загледа така втренчено и толкова подозрително, че Ванахомен започна да изпитва неудобство.
- Трябва да седнеш - каза неочаквано тя. - Искам да те приспя за следващия урок.
Той се сепна.
- Урок ли? Сега?
- Нали каза, че нищо повече не може да се направи за жената. Да нямаш други задачи?
Унте и Таджед щяха да го извикат, ако решаха скоро съдбата на шадунката. Наредено му бе дотогава да остави отряда в каньона - да не би племето и да нападне междувременно лагера. Езак, начело на малобройна група, остана високо горе, за да наблюдава. Засега всичко бе мирно и тихо.
- Добре тогава - каза той и седна на пъна край огнището. -Поне един сън ще изкарам от цялата работа.
Жената приближи до него и хвана тила му в шепата на едната ръка. Това го изненада, но усети пръстите и да опипват долната част на черепа - проверяваше доколко е напрегнат. Нямаше джунгиса - само Бирниците ги използваха, а той бе чувал, че не е лесно да се приспи човек денем без помощта на този свещен камък.