Тя замлъкна навъсена. Ванахомен изведнъж дочу шумовете извън аншерата - възбудени гласове, викове. Приятната отмала рязко се отля - видя Ханани да застива на място. Само че шумотевицата нямаше онази злобна острота, която би очаквал, ако съдбата на шадунката е вече решена.
Иззад една от шатрите излезе Карис. Чертите на лицето му се отпуснаха, щом съзря Ванахомен.
- Пристигнаха още две племена едновременно - съобщи той. - Исаир, казват стражите, и Мадоба-Банбара.
Ванахомен скочи веднага. От умората му не остана следа.
- Да бяхме се молили за това, нямаше да дойдат така навреме. Далече ли са?
- На час вероятно.
- Добре. - Обърна се към жената, която ги наблюдаваше с объркан поглед. - Никакво решение не може да се вземе за шадунката преди утре заран - обясни той. - Налагат го правилата за гостоприемство. А утрото е по-мъдро от вечерта. - Отпусна ръка на рамото и - голяма дързост. Тя се изненада, но не трепна, нито направи опит да се отдръпне. Ванахомен се усмихна и си позволи да я стисне окуражително. - Нищо не обещавам, но ще направя всичко, което ми е по силите, за да осигуря на жената лесна смърт.
Надежда озари лицето на Ханани - подобрение на настроението и от преди малко. Кимна безмълвно. Ванахомен сведе глава за сбогом, грабна булото и тюрбана си и тръгна с Карис да посреща новите гости.
31.
GGD
Кошмарът
Дълго след като Принца си тръгна, Ханани остана права между две от шатрите в аншерата, загледана от това относително безопасно място към банбарския лагер. Урокът на Принца я изтощи, макар не това да бе причина за желанието и да потъне в сенките на съня. Просто и трябваше време, за да осмисли наново чудатостите на този свят. Банбарците никога досега не я бяха плашили така, както в настоящия момент. А Принцът никога не и се бе виждал толкова нормален.
„Няма съмнение, че всичко се е обърнало с краката нагоре. Боговете сигурно пак са се напили с небесно вино - също като в приказките.“
Хиляди иглички боцкаха кожата на рамото и с топлината на ванахоменовата длан. Какво имаше у този мъж, че всеки негов допир - дори гадната злонамерена целувка, с която искаше да заблуди Азима - оставаше толкова дълго върху нея? Целият и живот бе преминал сред мъже, някои от които толкова красиви, че биха могли да го засенчат без усилие. Не беше и като да не знаеше нищо за мъжките желания, защото трябваше да е сляпа, та да не забележи някои по-продължителни погледи в баните на Хетава или пък треперливите лепнещи ръце на някои, когато докоснеха нейните. Интересът на Принца бе обагрил самия въздух помежду им, след като споделиха имената на душите си, но въпреки това той не бе по-различен от останалите лъстиви мъже, които бе свикнала да отбягва в хода на годините. Защо тогава и бе толкова трудно да страни точно от него?
„Може би защото му липсва покой“ - каза си тя. Желанието на нейните побратими жреци бе без значение - те бяха мъже на дисциплината, отдавна привикнали да сдържат или пренасочват своите неуместни пориви. Принцът ги задоволяваше без задръжки, без контрол, без да се интересува от вредата, която носи всичко това на собствения му вътрешен покой - а и на чуждия, очевидно. Страхът ли я правеше толкова чувствителна към него? Той я бе използвал като оръдие в плановете си да убие човек. Сам се отличаваше твърде малко от варварите. Би трябвало да се плаши от него. Но не. Почти не. Вече не. Явно съжаляваше за стореното с нея - забелязала бе какви усилия полага да не и напомни с нещо за Азима. Дори започна да и говори по-меко - оценена по достойнство от нея любезност, колкото и незначителна да бе. Забеляза също и усилията му да си припомня изначалната си гуджаарейска природа. Нямаше как тя като Слуга на Хананджа да забележи всичко това и да го зареже като безнадежден.
Ханани реши, че трябва да намери Мни-ини. Щеше да танцува с него вечерната молитва и може би това щеше да внесе ред в нейните мисли и чувства.
- Ханани. Ето къде си била.
Огледа се, приятно изненадана от гласа на своя наставник. Но когато Мни-ини се появи в пространството между шатрите, изражението на лицето му бе необичайно мрачното.
- Какво има, Братко?
- Сънувах отново с Ниджири - отвърна Мни-ини. Погледът му бе забит в земята. Тя усети разтревожена, че трепери. - Наложи се да почакам по-дълго от обикновено. Трябвало да излезе по работа извън Хетава и да се убеди, че неговият сънуващ е в безопасност. Станало е нещо ужасно.
- Какво, Братко?
- Нападение. - Той стисна зъби. - Някой е извършил нападение над Хетава. Преди няколко вечери. Стихийният сънуващ. Половината… - Той целият се разтрепери. Лицето му се сгърчи от болка. - Над половината наши събратя Лечители… повечето били заспали, Ханани.