- Малко - каза тя най-накрая. - Определени видове безумие реагират благоприятно на нашата магия, но далеч не всички.
Унте кимна с разбиране и посочи с глава шадунката.
- Кажете ни, ако обичате, тази тука луда ли е?
- Гуджаарейци! - И двамата се сепнаха, понеже жената изтърси думата като псувня. Ханани никога не се бе натъквала на подобна ненавист. Сега разбра защо банбарските водачи се съмняваха в душевното и здраве. Шадунката направо се тресеше от омраза. - Гуджаарейци от Хетава! Знаех, че се сношавате с кучета, банбарци долни, ама през ум не ми е минавало… - Тя се изплю ядно, извила мъчително шия от усилието; храчката и се лепна току до сандалите на Мни-ини.
Също така спокойно, както ги бе заговорил преди миг, Унте зашлеви жената с такава сила, че тя рухна на пода. След това сграби робата и на врата и я изправи в предишното положение.
Ханани закри уста с шепа при удара, а Мни-ини пристъпи напред със свити юмруци.
- Престанете веднага, боговете да ви прокълнат дано!
Унте само ги изгледа и празнотата в тези очи накара Ха-
нани да изтръпне до мозъка на костите си. Даже Мни-ини се отдръпна назад с пребледняло лице. Когато заговори отново, тонът му бе по-сговорчив.
- Простете ми - започна той. - Обадих се, без да помисля. Но съм сигурен, че При… Ванахомен ви е казал какво огромно зло е насилието според нашата вяра; според нашия орден.
- Известно ми е - заяви Унте. На Ханани се стори, или поне се надяваше, че и неговите черти се посмекчиха в отговор на поднесеното извинение. - Поради което и моля да ми кажете дали тази жена е луда. Само толкова. Ако е - не ще искам да я лекувате. - Хвърли поглед към другите племенни водачи, които бяха също толкова сериозни. - Друг на мое място би пожелал и това, за да я даде на жените за развлечение. Не и аз. Ако е луда, ще я убием, та да не прихванем и ние. Ако е с ума си… - Той затвори уста.
Ханани бе вече разбрала и болезненият възел в стомаха и се отпусна. Да би могла, щеше да прегърне Унте. Ако двамата с Мни-ини обявяха жената за луда, тя щеше да получи бърза смърт. Това означаваше да излъжат, ако не е, но никоя постъпка в услуга на покоя не можеше да бъде напълно нередна, нали така? Погледна Мни-ини, за да разбере дали той е на същото мнение. Постара се да запази лицето си безизразно като на Унте. Надали другите вождове говореха гуджаарейски - все пак бяха мъже, но беше особено важно той да не проявява видимо милост към жената.
- Да не сте ме докоснали - проговори неочаквано тя, вперила огнен поглед в Мни-ини. - Вече ми е ясно какви сте -нищо, че са ви издокарали в техните смешни дрехи. Даш та хинакри ен ем… - Премина за малко на родния си език, цялата разтреперана от ярост. - Демони! Кърлежи! Няма да ви дам с пръст да ме докоснете!
- Ние сме Лечители на Хананджа - каза Мни-ини, навеждайки глава. - Помагаме на болни…
- Хич не ме интересува какви сте! Нека да ме дадат на ония теба. - Тя кимна рязко с глава към входа на шатрата. - По-скоро ще легна под сто от тях, отколкото да остана в една шатра с вас!
Мни-ини се взря в жената, сетне размени смутен поглед с Ханани. Беше абсолютно недопустимо за един Лечител да предприеме каквито и да било действия по отношение на просител против неговата воля - единствено Бирниците разполагаха с такива права. Но ако останеха със скръстени ръце, никой не знаеше на какво бяха способни банбарците.
- Аз ще се заема - промълви най-накрая Мни-ини, като пристъпи напред и запретна ръкави.
Жената се наежи, а очите и лъснаха като на притиснато в ъгъл диво животно. Ханани изпусна едва чута въздишка на предупреждение, миг преди банбарката да се хвърли срещу жреца. Какво ли искаше да му направи - да го ухапе? Но и наставникът и не пропусна движението, дръпна се настрани и впи пръсти в рамото на нападателката.
Жената ахна и се стовари на пода с изцъклени очи. Сънна кръв. Поклатил разочаровано глава, Мни-ини коленичи, обърна я по гръб с помощта на Унте и допря с върховете на пръстите си вече склопените и клепачи.
Едва сега Ханани забеляза дълбоките кръгове под очите на жената, както и белезите на крайно изтощение, скривани до този момент от неудържима ярост. Самият преход в пустинята не ще да е бил лесен, особено през вражеска територия. Бедната шадунка изглежда не бе спала дни наред…
„Ще останат будни, докогато могат“ - каза наставникът за техните спътници, които носят сега заразата на кошмарната болест.
В настъпилата тишина се чу внезапната въздишка на Мни-ини. Той отвори очи. Унте, който държеше жената, го погледна изпод смръщените си вежди.
„Но отпуснат ли се един път… “