Един звук. Нещо в градината не бе наред.
Като се завъртя по посока на звука, той тръгна между палми и папрати. Вода. Да, старият фонтан. Почти го бе забравил. Вградена в една стена, скулптура във формата на глава на леопард изливаше вода в устата на три малки, а оттам - в езерце отдолу.
- Много е тихо - каза той на себе си. - Водата не стига; едва тече.
- Нагласи я както трябва. - Жената се бе приближила безшумно. Дали вървеше или просто се бе появила до него?
Ванахомен огледа наоколо - търсеше някакъв механизъм, макар фонтанът да си бе на това място от векове, а той никога не бе знаел как работи проклетото нещо. Ханани докосна ръката му.
- Това е твоят свят - каза тя. Нямаше следа от предишното особено потрепване на сънния и образ. Сега той бе съвършено отчетлив. Вниманието и бе изцяло съсредоточено върху него. Необяснимо защо той се почувства поласкан. - Нагласи го както трябва.
И сега Ванахомен разбра. Не му трябваха никакви механизми, нито майсторски умения, понеже всичко наоколо се подчиняваше на собствената му воля. Затова опита да си спомни каква бе струята по-рано. Когато звукът и съвпадна с този от спомена, по гръбнака му премина ледена тръпка, но тя нямаше нищо общо със снежинките, които продължаваха да се топят върху косите му. Направляван от чист инстинкт, вдигна поглед към небето. И то не беше наред. Беше сложил сухото безоблачно небе на Мерик-рен-аферу. Сега волята му го замени с по-синьо и изпъстрено с тънички пера влага, които щяха да изсъхнат до пладне, но винаги се завръщаха вечер.
Отново го прониза тръпка, този път по-силна, и заедно с нея го обзе усещане за правилност, което му спря дъха.
- Сега усещаш равновесие - обади се Ханани. - Покой. Запамети го. Когато се промени или избледнее, върни се на това място и направи онова, което стори току-що. Или пък създай друго място, без значение е. Когато призовеш името на душата си, ти отстраняваш съставките на своето будно Аз. Създадената в това празно място картина, всичко, което виждаш наоколо - си ти. Промениш ли го, променяш себе си.
Той пое дълбоко дъх и се наслади на усещането за правилност. Удиви се на обстоятелството, че не бе забелязал неговото отсъствие преди. Означаваше ли, че бе вървял бавно и сигурно към лудостта? Плашеща мисъл.
- Не мога да разбера как става?
- Няма и нужда. Никой не го разбира. - Погледна я изненадан, а тя се усмихна, макар да нямаше нищо за смях. Помисли си, че изражението и не е нещо повече от рефлекс. - Това е сън,Принце. Тук си в селенията на боговете. Само най-надарените Бирници биха могли да разберат - те са родени с божествена сила, която ние, останалите, можем само да се борим да наподобяваме. Точно заради това те са наши водачи - и поради същата причина храним такива надежди за теб, Аватар на Хананджа.
Ванахомен се намръщи при тези думи, но независимо от това проумя, че знаците са си били около него през цялото време, също като кръговете под очите на онази шадунка. Бе мислил, че проявеният към него от страна на Хетава интерес е подплатен само политически. Че им трябва нова пионка и военна подкрепа, за да се отърват от господството на Кисуа. Но сега разбра: те го смятаха за един от тях. Носител на магическото проклятие. Необучен и безконтролен, но осенен от Нейното благоволение. За Хетава това стоеше над всичко.
Ванахомен никога не бе вярвал истински в Хананджа. Е да, сънуваше и бе ставал свидетел на магията на жреците, но представата, че една богиня ще тръгне да се разправя с незначителните човечета, които щъкаха из сънищата и, му се струваше абсолютно нелепа. Тази история с Аватара за него никога не бе нещо повече от поредна куха титла - още по-безсмислена от всички останали. Но ако тя бе причина Хетава да му помага, значи в титлата се криеше истинска власт. Ами ако наистина бе така? Ако властта, за която тия жреци непрекъснато му повтаряха, че притежава - и която би следвало да го превърне в Бирник, - бе с някакво по-висше предназначение? А то какво е? И защо му бе дадена от Нея?
Ванахомен тръсна глава и се изправи. Щеше да обмисли всичко по-късно.
- Това е значи цялата работа? Отсега ще мога сам да се пазя от безумието?
- Ще можеш да използваш този метод за поддържане равновесието на жизнените си течности. Но трябва да си винаги нащрек, защото лудостта приема най-различни форми, а не всички са податливи на оказваното от сънната кръв влияние. Покварата на твоя баща е очевидно доказателство за това.
Ванахомен се скова, а през градината премина остър порив на вятъра.