Горе, на скалната тераса с лагера, завари водачите на последните две банбарски племена, Вилизо и Амадур, които бяха дошли да поздравят Унте и останалите. Робите се носеха като сенки, забързали да подготвят последната вечер от празненствата за слънцестоенето, която несъмнено щеше да бъде най-разюздана от всички. Жените бяха като обезумели в усилията си да се разхубавят, а мъжете уж бяха по-умерени, но и те плащаха дан на суетата. С напредването на деня Ханани все по-често ставаше свидетел на борби и състезания по бързо танцуване с по някое жадувано украшение като награда за победителя. Виждаше мъже да повдигат тайничко була, за да сравнят блясъка на зъбите си.
Ханани полагаше огромни усилия да не ги намрази всичките до един.
Само че омразата е чувство като всяко друго и тя не можеше да си го позволи в по-голяма степен от мъката, иначе цялата щеше да се разпадне. Затова се върна в шатрата и цял ден не излезе от нея.
Привечер някой потропа. Никак не и бе до гости, но все пак стана и развърза завесата.
Влезе Ванахомен и остави входа широко отворен, та да се вижда вътре. Той, за разлика от всички останали днес, изглеждаше тъжен и унил и в държанието му нямаше нищо празнич-но. Ханани разбра защо е така, когато видя глинената урна под мишницата му.
Той и я подаде.
- Запечатана е. Ще можеш да я занесеш спокойно до Хетава.
Тя погледна урната и усети първата пукнатина в черупката на своята защита. Това значи бе останало от Мни-ини, от ласкавата усмивка и тихия приятен глас. Погледна встрани и затвори очи.
- Благодаря, Принце. Ще можеш ли да я прибереш някъде засега?
Чу го да шумоли край стената на шатрата.
- Ще я сложа в една от дисагите ти. Увил съм я в плат, за да не се счупи.
Тя кимна и се върна да седне върху възглавниците. Не смееше да говори още, защото в гърлото и се бе образувала буца. Само без чувства, без чувства. Повтаряше си тази мисъл, докато стана истина. Когато гърлото и се отпусна достатъчно, Ханани каза:
- Скоро ли ще се гласува?
- Утре. Най-късно вдругиден. Ако резултатът е в моя полза, тръгваме на следващото утро. Банбара може и да са варварско племе, но стане ли дума за военно дело, преспокойно могат да засрамят всяка цивилизация.
- Ами ако резултатът не е в твоя полза?
- Вече е малко вероятно. - Да, ето един мъж, който усещаше наближаването на войната. Позна по гласа му, макар в него да не звучеше радост от постигнатото. - Шадунката свърши по-добра работа от всичките ми тайни планове. Гневът обедини племенните водачи. Ако походът е успешен, несъмнено ще потърсят помощта на Гуджааре за унищожаването на шадуните.
- Но шадуните са вече така и така пострадали, след като заразата е проникнала в племето им.
- Това няма значение - отвърна той с безизразен тон. -Гуджааре ще се нуждае от съюзници, докато стъпи отново на крака. А и аз ще трябва да си плащам дълговете.
Ханани въздъхна.
- Говориш така, сякаш завоюването на града ти е в кърпа вързано.
Той бе отишъл при отметнатата завеса на входа, загледан към лагера или просто застанал на показ, за да се вижда, че не прави нищо непристойно с нея. Булото си бе на място, но тя го познаваше вече достатъчно добре, за да знае, че се усмихва горчиво.
- Какво ми остава? Ако се проваля, никой съюзник и никоя армия не би застанала отново зад мен. Ще трябва да търся спасение на север, и то ако кисуатците не ме заловят, та да превърнат екзекуцията ми в посмешище за народа. - Принцът сви рамене. - По-лесно е да си оптимист.
На Ханани не и оставаше друго, освен да се съгласи.
- Народът ще се обедини около теб. Ти си Нейният Аватар. Може пък наистина да ти е в кърпа вързано.
- Нищо сигурно няма на тоя свят. Банбарската армия… -Той млъкна и въздъхна. - Баща ми щеше да се изсмее дори на опита да се назове тя армия. Ако се обединят всички воини на племената, ще станат малко повече от хиляда и шестстотин. Бият се като демони, само че кисуатците са четири хиляди, плюс още толкова, които могат да пристигнат от Кисуа в рамките на едно осмодневие. Аристокрацията сигурно ще добави още две хиляди на моя страна… но това са войници, на които не мога да се доверя. Страх ме е, че далеч не всичките ми съюзници са почтени като Хетава и Банбара.