Май нямаше друг начин да се уталожи тази мъка, освен като я остави да се излее докрай. Ванахомен не я пусна от обятията си, остави я да пищи.
Завесата на входа се отметна и някой надникна вътре. Хен-дет. Като стопанка на целия аншерат единствено тя имаше право да нахлува в шатрата неканена. Погледа ги за момент, после кимна на Ванахомен, отдръпна се и спусна отново завесата. Сега със сигурност щеше да разсее съмненията на останалите, които биха могли да си създадат друга представа за случващото се вътре.
Писъците на Ханани започнаха да отслабват някъде след двайсетия или трийсетия. Сега зарида, болезнено и безпомощно - но и сърдито. Свиваше от време на време юмрука на едната ръка, за да го стовари върху Ванахомен. Примирен със синините и мократа туника, той най-накрая я вдигна и отнесе върху възглавниците, където я настани така, че да прекара остатъка от нощта в плач, отпусната върху него, стига да поискаше. След първия и изблик разбра, че тук има нещо повече от мъка по мъртвия Мни-ини. Може би плачеше и за други загуби или пък даваше израз на чувства, потискани дълги години от начина на живот в Хетава. Но така или иначе, той започна да разтрива гърба и, зашепнал празни утешения: „Ш-ш-т, не плачи, вече не си сама“. Те изглежда я успокояваха.
А може би, с оглед на новото си виждане за своя баща, както и на страха от предстоящите сражения, той също получи известна утеха от всичко това.
Малко по малко тя се успокои. В един момент Ванахомен задряма и по-късно бе събуден от инстинкта си. Изтекли бяха часове, макар шумът от веселбата навън да си бе все така силен. Банбарци може да гуляят по цели нощи и го правеха, без да им мигне окото. Маслото във фенера бе изгоряло, но през димния отвор на шатрата влизаше достатъчно светлина от Сънната Луна. Изглежда бе около полунощ.
Обърна глава и видя, че Ханани е будна. Все така бе отпуснала глава върху гърдите му, а очите и бяха отворени и сухи, изпълнени от напрегната мисъл. Свита в юмрук, едната и ръка все така стискаше плата на туниката му. Това я правеше да изглежда много млада.
- Подобре ли си? - попита я той.
Тя пое дълбоко въздух със зареян над главата му поглед.
- Уморена съм - прошепна. Гласът и бе пресипнал.
- Ами, почини си тогава.
Веждите и се събраха. Вдигна глава и го погледна в очите. Той сдържа една гримаса, когато това движение разкри голямо мокро петно върху туниката му.
- Трябва ли да си тръгваш?
- Не. - Той се усмихна тъжно. - Всъщност, след като приех твоята покана, трябва да остана цялата нощ или докато ти омръзна. Омръзнах ли ти вече?
Тя сведе очи с усмивка. Бе слаба, едва забележима за истинска усмивка, но той се умили почти до сълзи, когато я съзря. Първото нормално нещо у нея от дни насам.
- Не, но пък и не сме направили нищо, което да омръзне на когото и да било от двамата. - Раменете и отново се стегнаха сякаш от неудобство.
Би трябвало да е изтощена след тази буря на мъка и болка, но Ванахомен реши да не засяга въпроса. Неудобството обаче бе друго нещо.
- Банбарци ще си мислят най-различни неща, но ние знаем истината. - Той сви рамене. - Докато слуховете за тази нощ не са стигнали до Хетава, няма от какво да се безпокоиш. Пусни ме за малко.
Ханани остана изненадана от факта, че все така стиска в юмрук туниката му, но го пусна. Той седна в постелята, изхлузи туниката и долната си риза и ги разстла отстрани да съхнат. След това забеляза непипната вечеря в единия край на шатрата и отиде да провери оставеното на пода шише. Студен чай. Имаше само една чаша. Той я донесе, напълни и предложи на Ха-нани. Тя му благодари с уморен поглед и я пресуши наведнъж. След като изпразни чашата втори път, Ханани му я върна и той наля остатъка от чая на себе си. После легна отново и простря ръка настрани, за да може тя пак да се сгуши в него.
Ханани се поколеба, явно притеснена от голите му гърди.
- Кожата съхне по-бързо от плата - обясни той. - Така можеш да плачеш отгоре ми, колкото си искаш.
На това отговори с нова уморена усмивка. Изтощението си каза думата - тя се излегна по гръб, косите и погъделичкаха рамото му, а дланта и се отпусна леко върху корема му. Той въздъхна и придърпа едно одеяло върху двамата. Наслади се на допира му и сигурната закрила от нощния хлад. Винаги бе предпочитал жени, които намират удоволствие у него не само заради другото нещо.