- Дори в пустинята! - прошепна той и отново въздъхна дълбоко. - Мни-ини бе едничкият ми близък в Хетава, ако изключим Спътниците ми. Тази зараза е по-страшна напаст и от Жътваря. Индете етун ут Хананджа, нека върви в покоя Ти до края на всички сънища.
Ханани запази мълчание. Даде му време да изплаче мъката си, както бе прието. Когато най-подир я погледна, лицето му бе посърнало - той приближи, приклекна пред нея и хвана ръцете и.
- Прости ми, Ханани. Потънал в собствената си болка, съвсем забравих твоята. Нека ти дам покой…
Тя се изправи и отстъпи назад, колкото бе възможно по-учтиво.
- Сама ще го намеря, Бирник. Благодаря ти. Прин… банбарците са много мили. Помагат ми.
Той изглеждаше изненадан, но кимна.
- Заразата предаде ли се на други, преди да…
- Не. Смъртта на Мни-ини-брат и сложи край.
- На какво жестоко обстоятелство трябва да благодарим. -Той замълчава за момент. Тежка мъка затисна и двамата. После Бирникът тръсва глава. - Нямам много време. Предай на Принца следното: градът е дотолкова подготвен, доколкото успяхме да го направим. Ако нападне в скоро време, народът ще го подкрепи. Гневът им е достатъчно голям, за да въстанат и без него, но всички се надяваме да изчакат, докато удари часът.
Тя кимна.
- Ще предам съобщението, Бирник. Мисля, че всичко около Принца ще стане ясно в близките няколко дни.
- Добре. Пазителите са се разбрали с част от военната каста - малцината от Стражата на Залеза, които оцеляха, офицери от бившата армия, няколко наемнически отряда, уговорени да се завърнат и сражават безплатно. Те ще организират множество саботажи, щом войските на Принца ударят. С това ще разстроят кисуатската отбрана и ще осуетят успешното и прегрупиране. Останалото е в негови ръце.
- Разбирам, Бирник.
Той замълча и я погледна изпитателно. Предпочела бе да се появи в банбарските дрехи от Янаса, вместо с червената препаска. А неговите очи на Бирник положително бяха открили и други, не толкова очевидни промени.
- Наистина ли си добре, Ханани?
Тя бе подготвена за подобен въпрос, но това не го прави по-лек.
- Подобре съм, отколкото бях преди, Бирник, и се надявам с течение на времето да стана още подобре. Само че… - Тя се подвоуми, а сетне реши да открие сърцето си, понеже той и така бе усетил какво скрива в него. - Не съм сигурна дали изобщо някога занапред ще бъда добре. Мни-ини… Той и… Даюхотем… - Тя сведе глава. - Знам, че трябва да обичаме всички наши братя, но в цял Хетава нямаше друга жива душа, която да ми е по-близка от тях двамата. Без тях съм като пусната в реката лодка без кормило - блъскам се напосоки към бурните вълни на морето.
На лицето му бе изписано състрадание, каквото не бе виждала никога по-рано.
- Разбирам - каза Бирникът съвсем тихо. Ханани му вярваше напълно. - За жалост, не мога да ти помогна. Сънната кръв има само временно действие. Тя е напълно в състояние да облекчи болката за определен период, докато е все още прясна и заплашва да се разпространи, като нанесе множество поражения. Извън това е подобре душата да се излекува от само себе си… - Той се сепна. - Всъщност ти си Лечителят тук.
- Само на плътта - възрази Ханани. - Вие, Бирниците, винаги сте се грижили за здравето на душата.
Усмихна и се толкова нежно и мило, че тя се запита как бе могла изобщо да го мисли за студен.
- Нещата се застъпват на множество места, Чирак-Лечи-тел. От твоя наставник го знам.
Преди да успее да каже каквото и да било, той погледна неочаквано встрани и се намръщи.
- Трябва да тръгвам. Моят сънуващ се събужда.
Както всички Бирници, и той не можеше да сънува. Бе дошъл при нея посредством чужд сън, на някой послушник или чирак от Хетава, или пък на Слуга от друг Път. Чудно бе обаче защо просто не бе поставил джунгисата на челото на заспалия, за да го задържи в това състояние.
- Всичко хубаво, Ханани - казва той и се отдръпна назад. - Даю и Мни-ини не бяха единствените ти приятели в Хетава, независимо от това какво мислиш. Ти не си сама. - И като вдига ръка за сбогом, Ниджири изчезва.
Ханани отвори очи в полумрака на шатрата. Не можеше да определи часа, но шумът от празненството навън бе заглъхнал. Все още се чуваше на много места из лагера, но музиката бе станала по-тиха и бавна. Не се чуваха деца да търчат и крещят наоколо, което значеше, че поне тяхното време за лягане е минало.