Главата и бе все така отпусната върху рамото на заспалия редом с нея Ванахомен, чиито клепачи потрепваха в съня. Какво ли би казал Бирник Ниджири за нейното решение да го обучава в сънуване? Дали бе научил за това от Лечител Мни-ини? Доколкото познаваше наставника си - надали. А какво ли би казал Ниджири за присъствието на Ванахомен в леглото и, колкото и невинно да бе то? Тя нямаше да е първата жертва на клюки и слухове в Хетава. Пример в това отношение бе самият Бирник Ниджири, а един от Пазителите, Ренамхут, имал, разправят, жена и щерка в занаятчийския квартал. За Учителя Иде пък се знаеше, че харесва тъмнокожи като шуна чираци. Всъщност, ако се съдеше по приказките, доста от послушниците и жреците в Хетава поддържаха тайни връзки, макар сигурно по-голямата част от тях да бяха чисти измислици или преувеличения. Ханани така и не можа да разбере защо Мни-ини толкова държи да демонстрира дистанцията помежду им, след като половината Хетава ги подозираше така или иначе, а пък другата половина сама имаше какво да крие.
Въздъхна, усетила ръката на Ванахомен върху гърба си. Бирник Ниджири би разбрал, реши най-накрая тя. Самият Принц не беше Бирник и нямаше как да и даде сънна кръв, но пък имаше бирническа дарба да усеща кой се нуждае от утеха. Тя би рухнала без неговата помощ. Мни-ини. Затвори очи, като остави болката да я залее за момент. Все едно някой бе бръкнал вътре в нея, за да изреже самата и душа. Оставената празнота пареше като прясна рана по краищата - нищо не би могло да я запълни отново. И все пак присъствието на Ванахомен я облекчаваше.
Обезпокоена от собствените си мисли, тя се завъртя в търсене на по-удобно положение. Ръката и, отпусната върху неговия корем, напипа грапаво място - белег. Изненадана -лекуваната от нея рана не би трябвало да остави белег, - тя го проследи с пръсти и установи, че е от друг тип нараняване. Разрезът не бе дълъг, но дебелината и формата бяха притеснителни. Както и самото място - точно под гръдния кош. Раната е била дълбока и бе зараствала зле - отваряла се бе поне веднъж.
- От назъбен нож е - обади се Ванахомен.
Каза го тихо, но Ханани въпреки това подскочи. Усети ръката му да разтрива успокоително гърба и, от което едва не рипна втори път. Забелязала бе, че банбарци постоянно се докосваха един другиго, което в Гуджааре въобще не бе прието - небрежно сплитане на ръце по най-различен начин, ръчка-не, нежни ласки към деца и дори към животни. Ванахомен бе живял достатъчно дълго между тях, за да възприеме някои от обичаите им. Неговите безгрижни непринудени докосвания и се струваха екзотични и притеснителни.
Последните думи и направиха силно впечатление.
- Назъбен нож? Защо някой би използвал подобно нещо срещу друг човек?
- За да му причини болка, предполагам. Освен това, сигурно допринася за инфектиране. Аз щях да умра само от треската. - Гласът му бе натежал от съня. На светлината на Сънната Луна тя забеляза, че дори не е отворил очи. - Глупаво е да се използва в битка. Вероятността да се закачи на нещо, точно когато не трябва, е много голяма. Само че този, който ме нападна с него, не беше воин. Просто обикновен страхливец, каквито са всички търговци на роби.
Ханани поклати глава, смаяна от обстоятелството, че въобще е оцелял без помощта на Лечител.
- Роб ли си бил?
Той кимна и се прозя, но вече поразбуден.
- За кратко време. Двамата с майка ми и Карис. Пипнаха ни дамлушки търговци, докато бягахме в северна посока от града. Дебнеха там като лешояди, за да отвлекат когото им падне от Гуджааре, понеже знаеха, че войската е заета със съвършено друго в момента. Явно гуджаарейци се славят като добри роби - здрави, образовани, без склонност към насилие. - Ванахомен изкриви устни. - И макар да ни придружаваха остатъците от Стражата на Залеза, те надделяха. Надявали се бяха да заграбят от нас и богатства.
Ханани се смръщи и погледна надолу към китките му. И преди бе забелязвала белезите там, макар да личаха едва-едва.
- Оковавали са те.
Той кимна отново и най-накрая отвори очи.
- Караха ни на юг, понеже ги беше страх да продадат гуджаарейци толкова близо до родината им. А на юг можеха да ни разделят, да не говорим, че щеше да стане много по-трудно да се откупим или избягаме. И аз предизвиках главата на кервана на някаква игра. Даже не помня каква. Ако спечелех, трябваше да ни продаде още на това място. Спечелих, но оня не обичаше да губи. Докато ни готвеха за продажба, ме нарани и превърза така, че да не личи. Трябваше да се преструвам на здрав, все едно ми няма нищо - иначе никой не би пожелал да ме купи.