- Добре е да го знам. Какво правиш?
- Събличам се. - Сама се изненада от своето спокойствие.
Зад нея настана внезапна напрегната тишина. Тя изхлузи
през глава горната си риза и я окачи на някаква кука. Когато се извърна към него, Принцът бе втренчил в нея остър поглед.
- Това не ми харесва, Ханани.
До гуша и бе дошло от хора, които и говорят така, сякаш не можеше сама да осъзнае какво прави.
- Не изисквам. Моля. - Прекрачи падналите на пода поли. Той ги проследи с поглед, докато се смъкваха по краката и, сякаш не можеше да повярва на собствените си очи. - Обръщам се към банбарската ти половина. Или към по-добрата ти половина - както предпочетеш. Имам нужда от секс. Ще го направиш ли с мен?
Когато се обърна отново към него, след като окачи и полите на куката, върху лицето на Ванахомен бе изписано нещо, наподобяващо ужас. Сграбчил бе собствената си риза и я притискаше към гърдите си така, сякаш се готвеше да я пропъди с нейна помощ.
- Пак ли започваш да се побъркваш?
- Никога не съм се побърквала. - Той я бе върнал от самия ръб на безумието и Ханани му бе благодарна за това. Може би не беше честно да иска още от него, само че никой друг нямаше да разбере. Трябваше да се надява, че онази част от него, която бе Бирник, макар и съвсем неоформен, ще поиска да и се притече отново на помощ.
- Ти май си сериозна. Но това е… - Той застина, докато жената развързваше бельото си, за да го запрати в една кошница.
- Наистина го искаш.
Ханани махна леката камизолка, която носеше над платнените превръзки за гърдите. Когато я свали от себе си, забеляза развеселена, че погледът му бе прикован към тази част от тялото и - все едно не я бе виждал преди, докато бе в премяната на Лечител. А може би гърдите и не му бяха били интересни под мъжко облекло? Захвана сложния процес по развиване на превръзката, а Ванахомен я гледаше така, както жаден - вода в пустинята.
- Очевидно го искам, Принце.
Той погледна нагоре повече от разтревожен.
- Но ти не ме обичаш.
Забележката му я изненада.
- Не, не те обичам. А трябва ли?
През лицето му пробяга нещо като полуусмивка, полугри-маса.
- Предполагам, че не. Няма как да те обвини човек в липса на прямота, жено от Хетава. Това поне ти признавам. - Ванахомен стана и най-накрая се обърна с лице към нея, все още притиснал ризата до гърдите си, но без да я облича. - За целта трябва най-малкото да ми се довериш и… - Погледна встрани.
- Както сама каза, бил съм жесток към тебе.
Ханани въздъхна и се запита да не би да е сбъркала някъде. Този мъж бе толкова проницателен, ориентираше се толкова бързо. Надявала се бе просто да следва нагона си, а не да изсипе цял куп приказки. Макар че бе редно да очаква и това - когато човек е до такава степен подчинен на чувствата си, не можеше да вземе решение, преди да им е отдал дължимото. Мни-ини и го бе обяснил това много отдавна, когато го попита защо е станал доброволно неин наставник. „Това не е въпрос, по който съм разсъждавал“ . бе и казал той. - „Видях, че се нуждаеш от наставник, а другите Лечители се дърпаха като опарени, сякаш полът ти е нещо, което може да ги опетни. Такава глупост -мисля, че това ме ядоса. И постъпката ми бе мотивирана от яд.“
Мисълта, че у Ванахомен се крие нещо от Мни-ини - колкото и неприятно да би намерил сам той подобно сравнение
- накара Ханани да се примири по-лесно със своето решение.
- Пуснах те в сънищата си - каза тя. - Видях тайните на душата ти и споделих с теб някои мои. Тялото… - Тя сви рамене.
- То може да бъде лекувано, променяно, ликвидирано. Лесно е за манипулиране. Душата обаче крие смисъл, трайност… -Бръчката между веждите му стана по-дълбока и той потъна в мълчание. Толкова бе трудно за обясняване, а тя не беше Учител.
- Значи това не означава нищо за теб. - В гласа му прозвуча горчивина, а тя не разбра защо. Пристъпи по-близо и го докосна, за да проумее, но той не я погледна. Дали не се бе обидил, защото искаше да се възползва от него по този начин? Може би. Или пък все още бе възможно да го привлече с истината?
- Не, Принце.
От толкова близо миришеше на пот и пясък - но също и на билки, подобни на онези, които се използваха в Гуджааре за баня или лечение. Анасон и невен, каквито бе забелязала да растат из каньона, но и нещо по-изискано, купено навярно в Гуджааре - отлежала амбра. Тя и напомни за Хетава, където се използваше като благовоние. Ето още един лукс, приеман от нея без въпроси, също като червената препаска - виждала бе амбра на пазара и тя бе невъобразимо скъпа. Въобще не остана изненадана от факта, че Ванахомен, въпреки изгнанието и оскъдицата на този варварски живот, бе намерил начин да се поглези мъничко като истински Принц.