Тя се усмихна и отново докосна белега под гръдната му кост. Принцът се изпъна - може би от изненада. Варварска кожа, гуджаарейски кръв и кости. Той се възприемаше като двама души едновременно, обаче Ханани виждаше пред себе си само един.
- За мен това е живот. - Срещна очите му. Опитваше се да говори на предпазливата сдържаност в този поглед. - Това е плът. Тя е… болка и слабост, и други неща, които ме плашат. Но плътта е нещо, което мога да поставя под контрол, Принце. Мога да я направя по-силна. Мога да я лекувам, когато нещо при нея кривне от правия път. И сега имам нужда от тази увереност. Разбираш ли какво искам да кажа?
Лицето му се сгърчи в няколко последователни изражения - всичките прекалено бързи, за да ги разчете.
- Аз… да. Макар да звучи необичайно, да. Но какво ще стане с клетвата ти на Слуга, Чирак-Лечител? Толкова много вече взех от тебе. Не бих искал да добавям още.
- Клетвата е нещо, от което се отказвам аз - никой не те кара да отговаряш за нея. - Ханани вирна брадичка. - Може би утре ще мога пак да се отдам на Хананджа, изцяло и без угризения. Но сега… - Тя въздъхна. Чувстваше се едновременно млада и престаряла, неописуемо самотна. - Освен това Хананджа е получила от мен предостатъчно, Принце.
„Повече, отколкото имаше право да вземе.“ Само че това не изрече на глас, защото той бе достатъчно гуджаареец, за да се притесни от подобни думи.
Ванахомен погледна изпитателно отпуснатата върху ръката му нейна длан, след това лицето и. Ханани нямаше представа какво иска да открие там, но миг по-късно той въздъхна. Пусна съвсем преднамерено ризата си да падне на пода.
- Плътта не е само болка - каза той тихо. - Не трябва да мислиш така.
Тя сви рамене и продължи да размотава превръзката от гърдите си.
- Само такава я познавам.
- Мога да ти я покажа в друга светлина. - Почти се засрами от тези свои думи.
Без да иска, Ханани се засмя.
- Ще ти бъда благодарна.
Когато и последната платнена лента падна на пода, той започна да я разглежда и това трая дълго - изучаваше я с поглед така, както преди малко тя го бе изучавала с допира на пръстите си. Когато се събу, напълно готов за нея, тя обърна гръб на възглавниците, за да се отпусне отгоре им. Ванахомен я спря с ръка върху рамото, а сетне - за нейна голяма изненада - коленичи в краката и. Започнал бе да диша тежко, но в погледа му се четеше не само желание, но и благоговение.
- Жените са богини - промълви той. - Удоволствието е дан, която ти се полага. Такова е правилото в Гуджааре - поне това си спомням добре. Мой дълг на Принц е да се погрижа за пълното отдаване на тази дан. - Каза го без следа от присмех или ирония. Ханани го погледна учудено. И когато той разпери ръце и вдигна брадичка, предложил своята дан, нещо у нея, което си бе оставало свито от притеснение, независимо от всичките и думи, внезапно се отпусна.
Тя пристъпи по-близо, а ръцете му се сключиха около нея в най-нежна прегръдка.
Ето го проявлението на най-висш покой: тишината. Те бяха гуджаарейци. Не им трябваха викове, стенания, имена, нашепвани в израз на гордост или всеотдайност. Той не и натрапваше нищо, което тя не искаше; не я лишаваше от нищо, което тя жадуваше. Когато се движеше насреща и, тя изучаваше увереното движение на мускулите му, ритъма и силата на неговото дишане, начина, по който всяка нейна въздишка или допир насочваха и пренасочваха жизнените сили в чудото на неговата плът. Това, а не разните сънни истории, бе истинската магия, въплътена в гореща кръв, и жлъч, и слуз, и жизнено семе. В апогея на всичко това Ханани съсредоточи тази нова магия в молитва за Мни-ини, та да може Богинята да прибере душата му у дома. И в рамките на този затаен дъх, докато Ханани се носеше едва ли не извън себе си, Аватарът на Хананджа я притисна силно, разтресе се цял в нея и прошепна едва чуто в ухото и:
- Да.
Тя затвори очи, изпълнена от благодарност и покой.
36.
GGD
Архив
След задържането на Бирниците и Супериора за Сунанди не бе никак трудно да уреди някои неща в Яна-ян. Протекторите нямаха претенции към условията, стига затворниците да са на сигурно място, така че тя ги настани в няколко гостни стаи, видимо пригодени за северняшки вкус - с яки врати и брави и с много тесни прозорчета. Те бяха неприятно задушни в разгара на сезона - поради тази причина гуджаарейците оставяха своите помещения без врати, - но в периода преди наводнение стаите бяха достатъчно удобни. В добавка Сунанди подбра просторни помещения, като пред вратата на всяко постави стража, за да не я вземат за немарлива. Помоли Анци да и намери войници с някои полезни характеристики. Онзи от тях, когото сложи пред вратата на Супериора, бе незаконен син на Учител от храм на Хананджа в Кисуа. Двама други бяха хананджи-сти - може би една пета от кисуатците изповядваха тази вяра. Четвъртият бе гуджаареец - един от малцината представители на военната каста, съумели да получат назначение в армията на Кисуа. Някогашен офицер, сега той бе обикновен войник.