Такива пазачи, би обяснила на Протекторите тя - не че щяха да питат, но винаги бе за предпочитане да си има готови отговори - са гаранция, че нито Супериорът, нито Бирниците ще бъдат малтретирани по време на своето пленничество. Междувременно, през двата дена след ареста бяха отбелязани редица инциденти - маса арести на занаятчии, отказали да предадат вече изработени поръчки на кисуатски граждани, както и на търговци, които връщаха кисуатски клиенти или не приемаха техни монети. След като няколко войници ядоха бой на различни места из града, Анци разпореди числеността на патрулите да се увеличи на шестнайсет души, като освен това разположи за постоянно по един отряд във всеки от кварталите.
Въпреки тези мерки, както и наложените ограничения върху свободното движение из улици и площади, както и забраната върху събиранията, в Квартала на неверниците избухна бунт - първият от векове насам. По-късно бе установено, че по време на бъркотията бе отмъкнато оръжие. Целият квартал бе обърнат с главата надолу, но от оръжието - ни помен. Сунанди подозираше, че вече е прехвърлено през стените във вътрешността на града.
Учудваше я единствено обстоятелството, че безредиците не стават повсеместни. Имаше усещането, че целият град е затаил дъх в очакване на… и тя не знаеше на какво.
Когато пристигна, коридорът, в който държаха жреците, бе притихнал - нищо общо с шумотевицата и бъркотията из по-горните етажи, в които живееха и работеха Протекторите от пристигането си насам. Тази тишина напомни на Сунанди за Каменната градина, място за молитва край Залата на Бирниците в Хетава - същият всепроникващ покой. Трима от пазачите и кимнаха тържествено, когато приближи. Тя отговори на поздрава. Четвъртият, онзи, който би следвало да стои пред вратата на Ниджири, липсваше.
Сунанди спря и изгледа другите. Те нито вдигаха тревога, нито пък имаха вид на разтревожени.
Миг по-късно вратата на стаята се отвори и стражът - бившият офицер от военната каста в Гуджааре - се показа отвътре. Забелязал Сунанди, той склони почтително глава към нея
- Вечерята, Говорителко - обясни той на суа с лек акцент.
- Аха. - Сунанди го изгледа малко по-продължително и той изпита известно неудобство. Минаваше полунощ - малко късничко за вечеря, дори за нощна птица като един Бирник. Най-накрая тя пристъпи напред, а войникът и отвори вратата, за да влезе.
В помещението, осветено само от един фенер и от влизащите през прозореца лъчи на Сънната, цареше тишина. Върху масата бе сложен поднос с храна - значи на пазача му бе стигнал умът поне за това. Ниджири седеше на близкото легло, облегнал гръб на стената, и я гледаше с израз на абсолютна невинност. За човек като него това не бе особено трудно.
Тя скръсти ръце.
- Добър вечер, убиецо малък. Или заговорнико малък?
Той се усмихна почти като на себе си.
- Помолих пазача да занесе съобщение на един приятел, нищо повече - каза Ниджири. Лицето му стана сериозно. -Само че приятелят… го нямаше.
Тя се намръщи.
- Искаш да кажеш, че вече го е занесъл?
- Да, в съня си. Това са неща, които всеки опитен наркомансер умее. - Жрецът скръсти ръце и прикова поглед върху трите свитъка под мишницата и. - Подарък ли ми носиш, Дже Калаве?
Тя не обърна внимание на въпроса.
- След колко време ще ви свърши сънната кръв?
Отдавна свикнал с грубостите и, Ниджири дори не мигна.
- Три-четири осмодневия за всички ни - както ти е известно, имахме време да се подготвим.
Това беше добре.
- А кога ще се разрази бурята, която предизвикахте?
Той вдигна вежди - отново самата невинност.
- Каква буря?
- Знам, че аристокрацията готви нещо. С всеки изминал ден става все по-ясно, че този град се стяга за бой. В съня им ли се бъркате?
Това предизвика неподправена усмивка.
- Никой Бирник няма такава власт, Дже Калаве.
- Ехиру я имаше.
Пауза.
- В онзи момент той не беше Бирник. - Гласът му охладня, усмивката повехна. Сунанди мигом съжали за казаното, но вече нямаше как да го поправи. Той бе гуджаареец, в края на краищата. Щеше да го отмине в името на мира помежду им. Прошката нямаше да дойде също толкова бързо, но както и да е.