- Защо?
- Не е ясно. Всичко това е записано от бивш послушник на Хетава - наблюдавал незабелязан убийството на детето. Ако го бяха видели, несъмнено са щели да ликвидират и него. - Сунанди затисна ръкописа с ръба на дланта си, за да привлече вниманието на жреца. - Този Супериор не е бил покварен, Ниджири. Той е основал Пътя на Лечителите, съставил е някои от най-красивите молитви на вашата вяра и е въвел закони, които са от полза за Гуджааре. Бил е добър човек, а такива хора убиват само за да опазят най-опасните тайни.
Жрецът бавно вдигна очи към нея.
- Какво искаш да кажеш, Дже Калаве?
- Че трябва да си винаги готов за решения, които при нормални обстоятелства въобще няма да ти дойдат наум. Че покварата е въпрос на желание и намерение, а не на действие, както ми каза преди много години твоят наставник.
Той помълча известно време.
- Ами ученият, който ти е превеждал? Какво направи с него?
Вече бе взела решение да отговори, ако и зададе този въпрос, макар да се надяваше това да не стане.
- Ще бъде достойно погребан заедно с останалите жертви на заразата. Тъй като загина заради нея, макар и не от нея.
Когато Ниджири стисна устни, тя се приведе напред, опря здраво ръце върху масата и нарочно издаде лице в обсега на неговите дълги и смъртоносни ръце на Бирник.
- А ти колко души уби в течение на годините, за да запазиш тайните на Еникет?
За негова чест трябваше да се каже, че нито посегна към нея, нито дори потръпна при тези думи. Тя също преодоля порива да трепне под смъртоносния му поглед, което бе като мехлем за собственото и самочувствие.
- Бирниците не убиват - каза той меко, с намек за ирония в гласа, от която я полазиха ледени тръпки. - Всичко, което правим, е благослов, даван от Хананджа на Нейния народ.
След казаното на Сунанди не и оставаше друго, освен да потъне за момент в благоприлично гуджаарейско мълчание. Още преди много години бе оценила този обичай - да се оставя малко време за прочистване на атмосферата, след като опасни думи или мисли са я осквернили.
- Не искам да се изкарам света вода ненапита, но и аз правя, каквото мога, в името на мира - промълви тя накрая. Потупа оръфания свитък. - Онзи, който го е написал, въобще не е трябвало да доверява всичко това на хартията. Сторил го е, за да успокои съвестта си, а неговата слабост може да се окаже спасение за нас… Когато обаче открием разпространителите на тая чума, ще трябва да проявим повече бдителност от предците си. Трябва да бъдем сигурни, че това зло умира тук и сега. Съгласен ли си?
Той кимна.
- Това е поквара от най-висш ранг. Хетава трябва да направи всичко необходимо за пълното и ликвидиране.
- Дори ако това означава убийство на дете?
- Може да има и друг начин.
Сунанди изпита облекчение от проявеното колебание, макар че тя лично не би позволила упорство по този въпрос. Щеше да се побои от жреца само когато той загубеше съвестта си - или ако самата тя някога стореше зло без причина. Тогава той щеше да дойде за нея. Винаги бе знаела това и винаги го бе приемала.
- Само този начин е сигурен. Ще го извършиш ли, ако се стигне дотам, Бирник? Ще Вземеш ли невинно същество?
Отмина още един неизбежен миг на мълчание.
- Аз не съм като наставника си - промълви той тихо. Сунанди долови с изненада срам в гласа му. - Никога не съм притежавал неговото достойнство.
Тя се поколеба, но накрая протегна ръка и я отпусна върху рамото му.
- Вярно е, че си различен от Ехиру, но в това няма нищо лошо. Той мислеше единствено за Хананджа, докато ти поставяш на първо място Нейния народ.
Ниджири се усмихна едва-едва с тъга, която я порази.
- Не се заблуждавай, Дже Калаве. Аз мисля само за себе си. Трябва да имам очи да го погледна, когато един ден отида в Ина-Карек.
Никога нямаше да свикне с това непрестанно очакване на смъртта у Бирниците.
- Има още нещо в тези свитъци. - Непохватна, но неизбежна промяна в насоката на разговора. - Сунанди измъкна третия ръкопис изпод другите два и го разстла отгоре им. - Знаеш ли какво е това?
Ниджири присви очи към документа, който изобразяваше някакъв чертеж. Именните пикторали по цялата му повърхност бяха свързани от акуратно начертани линии.
- А трябва ли? Не съм Учител. - Той млъкна рязко, разпознал личния печат на съставителя в единия долен ъгъл на листа, и замръзна.
- Инунру. - Сунанди го наблюдаваше. - В онези времена името е било по-широко разпространено, обаче са налице всички основания да приемем, че става дума за същия Инунру, основателя на вашата вяра, който създава наркомансията и изгражда Пътя на Бирниците. - Както и човека, създал първите Жътвари. Не го каза на глас, тъй като той така и така го знаеше, и понеже избягването на болезнени теми бе обичай, споделян от Гуджааре и Кисуа.