- Да го търси специално? Че за какво…
- Поради същата причина, заради която е държал записки относно възможностите на Жътварите! Безсмъртие, магия, сънища, които убиват цели армии - или народи. Власт. Вашият основател е бил обсебен от нея.
Вътре в себе си Сунанди се радваше, че Инунру е мъртъв от толкова отдавна. Никак не и се щеше да се изправи пред толкова умен и безмилостен мъж. Добре че собствените му другари, Слугите на Хананджа, го бяха убили заради множеството му престъпления. Само че преди да стане това, той бе видял близо триста речни наводнения - използвал бе собствените си магически познания за удължаване на живота. През по-голямата част от тези години бе оформял Хетава и самата Гуджааре съобразно своите виждания. Предостатъчно време за посяване на злото.
„Да можеше поне отровният плод да не зрее пред очите ми.“
Ниджири въздъхна тежко.
- Това знание нарани дълбоко Ехиру, когато научи за него. Той имаше изключително високо мнение за нашата вяра. Аз не се притеснявам чак толкова, понеже винаги съм познавал злото, на което сме способни, но все пак… - Въздъхна отново. - Индете не етун а Хананджа. Явно не ни наблюдаваш достатъчно внимателно, Богиньо.
Сунанди погледна към вратата - опита се да прецени колко време е изтекло. Не биваше да остава дълго извън жилището си или далеч от погледа на Протекторите - щеше да събуди подозрения.
- Можеш ли да предадеш всичко това на братята си в Хетава? Чрез сън или другояче?
- Мога. Из целия град сме пръснали послушници - далеч от Хетава, за да могат да сънуват в безопасност. Ще се свържа с някого от тях. - Той приседна отново на леглото със смръщено лице. - Искаш Учителите да проучат онези родословия в града, които са дали силни наркомансери, но да се интересуват от жените.
- Само най-силните наследствени линии. И онези, които са давали наскоро Лечители или Бирници. Няма време за проследяване на всички родословни линии. Може и нищо да не намерите, но другият начин е да претърсим целия град къща по къща, докато открием в някой килер сънуващо кошмари дете.
- Разбрано, Дже Калаве, ще направим каквото искаш.
Сунанди кимна одобрително и започна да прибира свитъците, като го наблюдаваше изпод вежди. Видя и се паднал духом, но свърза това с ареста и несигурността. Не се сдържа и попита:
- Мога ли да направя нещо за теб? Нуждаеш ли се от нещо?
Той поклати глава.
- Достатъчно рискува. - Но лицето му си остана смръщено, така че тя не се изненада, когато проговори отново: - Тревожи ме едно нещо.
- Кое?
- Докато ръководи нашата вяра, Инунру издава множество закони и правила. Колкото по-отблизо го опознавам, толкова по-ясно ми става, че всеки един от тези закони има някаква скрита, по-далечна цел. - Сунанди кимна, доволна, че не само тя стига до същия извод. Жрецът разтри ръце, сякаш от студ, макар в стаята да бе достатъчно топло. - В града има една мъжка родословна линия, която Хетава не закача - не и както би следвало. Съгласно традицията и по постановление на Инунру всеки Принц на Залеза трябва да притежава в някаква степен дарба за сънуване. Единствено Съветът на Пътищата в Хетава е наясно с казаното от Инунру, но в качеството си на негови следовници ние сме имали грижата да налагаме волята му в течение на вековете. Всъщност това е една от няколкото причини за решението ни да приемем Ванахомен. Баща му се опита да го скрие от нас, но момчето притежава могъща дарба. - Ниджири въздъхна. -Някои от нас я приемат като знак от Богинята.
Сунанди се навъси.
- Защо ще разпорежда Инунру подобно нещо?
- Нямам представа, Дже Калаве. Но храня някои подозрения и те ме плашат.
Тя разгада колебанията му. Всъщност то беше очевидно. Ако Инунру не бе намерил Стихиен сънуващ, щял е да го създаде. Принцовете на Залеза вземаха много съпруги и създаваха много деца - това обстоятелство правеше династията идеална за целите на Инунру. Подобно дете, дори необучено, представляваше страховито живо оръжие, стига да попадне в неподходящи ръце. В ръцете на Инунру… Сунанди потръпна при тази мисъл.
И сега Хетава подкрепяше Ванахомен, потомък на луди и магьосници, наследник на друго чудовище, успяло да се изплъзне от техния контрол. Още една от опасните тайни на Инунру.
Сунанди стисна свитъците под мишница и въздъхна.
- Запази това за другата война, глупак такъв - каза тя. -Малко ли са ни бедите?